Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важно за пенсионерите: Ето каква е промяната от 1 януари 2024 г.
  • Новини

Важно за пенсионерите: Ето каква е промяната от 1 януари 2024 г.

Иван Димитров Пешев януари 29, 2024
sdvdfsvfdkvfgbkmfgb.png

От 1 януари 2024 г. минималният месечен размер на осигурителния доход се вдига

 

Изплащането на пенсиите през януари 2024 г. чрез пощенските станции ще започне на 8 януари (понеделник) и ще завърши на 22 януари (понеделник).

Преводите на сумите за януарските пенсии по сметките на пенсионерите, които получават парите си по банков път, ще бъдат извършени на 8 януари 2023 г., съобщиха от НОИ.

От приетия в края на миналата година Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2024 г. произтичат някои промени в пенсионното законодателство през настоящата година.

От 1 януари 2024 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица (в т.ч. за земеделските стопани и тютюнопроизводителите) се увеличава на 933 лв.

В обхвата на самоосигуряващите се лица вече са включени и регистрираните лица, извършващи дейност по събиране на диворастящи гъби и плодове, които се осигуряват изцяло за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт върху месечен осигурителен доход в размер на половината от минималната работна заплата за страната.

От същата дата размерът на осигурителната вноска за закупуване на един месец осигурителен стаж за завършено висше или полувисше образование, както и за недостигащ стаж при пенсиониране вече е 184,73 лв. (19,8% от новия минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица) за един месец осигурителен стаж.

Максималният месечен размер на осигурителния доход нараства от 1 януари 2024 г. на 3750 лв.

От 1 юли 2024 г. всички пенсии, отпуснати преди 1 януари т.г., се предвижда да бъдат осъвременени с 11% по т. нар. „швейцарско правило“. От същата дата минималният размер на пенсията при пълен осигурителен стаж се увеличава на 580,57 лв., а размерът на добавката от пенсията на починал съпруг (вдовишка добавка) се определя в размер на 30% от размера на пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга (при 26,5% към момента).

Няма промяна в максималния размер на получаваните една или повече пенсии. Този размер остава същият като през 2023 г. – 3 400 лв.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гурбетчия от Родопите в Германия: Тук вече не е това, което беше
Next: Пророчество: Българите имат вселенска мисия, страната ни ще стане оазис

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.