Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важно за пенсионерите! Рекордни пари за пенсии, вдигат майчинството и осигуровките
  • Новини

Важно за пенсионерите! Рекордни пари за пенсии, вдигат майчинството и осигуровките

Иван Димитров Пешев юли 21, 2023
twqtqtsgbbbb.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Рекордните 21,794 млрд. лв. ще бъдат разходите на държавното обществено осигуряване през тази година. А само за пенсии ще бъдат платени 19,168 млрд. лв. Това приеха депутатите от бюджетната комисия на второ четене на проекта на бюджет на ДОО.

Въпреки огромните разходиq няма да има нови мерки. В парите влиза увеличението на пенсиите с 12% от 1 юли по швейцарското правило.

Депутатите приеха единствено обезщетението за майчинство през втората година на майчинството да се вдигне от 710 на 780 лева. Другата промяна е минималните осигурителни вноски също да са 780 лв.

 

Депутатите отхвърлиха предложението на „Възраждане“ до края на годината да не бъдат правени осигурителни вноски в частните пенсионни фондове, а целият размер на осигуровките да влиза в държавния бюджет. В момента за родените преди 1 януари 1960 г. цялата вноска от 17,8% върху заплатите на работещите в условията на първа и втора категория труд отива в държавния бюджет.

 

А за родените след тази дата осигурителната вноска за хазната – 12,8%, а още 5% – в частен пенсионен фонд. По този начин в ДОО ще влизат по 185 млн. лв. месечно, което прави почти 1 млрд. лв. до края на годината, изчислиха от партията.

 

Не бе прието предложението на ДПС платеният и неплатен отпуск за майчинство да се признават за действителен трудов стаж и при пенсионирането с непълен стаж – при навършване 67 г. с минимум 15 г. действителен стаж. НОИ са категорични, че това не е правно основано, противоречи на международните принципи и освен това ще създаде и прецедент, защото по този начин ще се признава и отпускът по болест.

 

Отхвърлено бе предложението на ДПС минималният осигурителен доход за земеделските стопани да остане на сегашното ниво от 710 лв., вместо да се вдигне на 780 лева. В моментна около 24 500 души се осигуряват като земеделци и тютюнопроизводители, като през първото тримесечие приходите от осигурителни вноски са 9 млн. лв. това е незначителна част от приходите от осигурителни вноски, но това поставя в неравнопоставеност останалите самоосигуряващи“, обясни шефът на НОИ Ивайло Иванов пред бюджетната комисия. Той съобщи, че средните осигуровки в тази група са 718 лв., което е само със 8 лева повече от минималните.

 

Около 100 хил. земеделски производители са в сивия сектор и ако прагът се вдигне, се опасяваме, че и техния брой ще се вдигне, обясниха от ДПС.

Не бе прието предложението на БСП обезщетението през втората година от майчинството да бъде увеличено от 710 лв. на 850 лв. От НОИ обясниха, че това е неприемливо предложение, защото през първата година майчинството е 90% и по този начин ще има неравнопоставеност. Така на второ четене мина втората година от майчинството е 780 лв.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Данни от сателит разкриха замърсена ли е водата на българското Черноморие
Next: Придвижват нова порция промени на стажа за пенсия при жените, както и за вноските за втора пенсия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.