Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Варненец на 98 получи тежка присъда. Ето какво е правил с по-младата си приятелка
  • Новини

Варненец на 98 получи тежка присъда. Ето какво е правил с по-младата си приятелка

Иван Димитров Пешев август 9, 2022
vavavavaranan.jpg

98-годишният Божимир А. беше признат за виновен от Варненския окръжен съд, че в качеството си на физическо лице, с две отделни деяния, избегнал установяването на данъчни задължения в големи размери.

През периода 14.04.2007 г. – 30.04.2008г., той затаил истина в подадените в НАП декларации за данък върху доходите на физическите лица за 2006 и 2007 г. и не платил общо 11 902,81 лева данък, съобщиха за медия “Нова Вест” Окръжен съд – Варна.

Поради извършеното престъпление, Варненският окръжен съд му наложи наказание 6 месеца лишаване от свобода, което отложи с три години изпитателен срок, както и глоба в размер на 1000 лева. Възрастният мъж беше оправдан по първоначалното обвинение укритите данъци да съставляват особено големи размери.

Обвиненията, че Божимир А. без съответно разрешение е извършвал по занятие банкови сделки, като предоставял кредити с лихви и неустойки и вследствие на тях е получил значителни неправомерни доходи в размер 111 871, 85 лева не бяха доказани в хода на съдебното следствие и по тях подсъдимият беше оправдан. За невиновен беше намерен и по отношение на укриването на данъчни задължения за 2009 и 2010 г.

98-годишният мъж беше оправдан и по обвинението, че е използвал софтуер, обект на авторското право. Съдебният състав прие, че деянието съставлява административно нарушение и не му наложи наказание, поради изтекъл давностен срок.

Същите обвинения бяха повдигнати и спрямо 74-годишната приятелка на Божимир А., с която той живеел на съпружески начала. Тя имаше и повдигнато обвинение за пране пари, според което сключвала сделки с имущество, изнесено на публична продан на длъжници и закупуването на няколко имота с пари, за които знаела, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление.

При проведеното съдебно следствие, в което бяха изслушани множество свидетелски показания и представени няколко съдебно-счетоводни експертизи, съдът не намери доказателства за вината на Грета Т. Тя беше оправдана и по всички останали обвинения.

За извършеното престъпление, Божимир А. е осъден да заплати на Министъра на финансите, като представител на Държавата сумата от 11 902,81 лева обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деянието. Той следва да плати и направените по делото разноски в полза на Държавата, от които 1243,75 лв. по сметка на ОД на МВР – Варна, 975,49 лв. по сметка на Окръжна прокуратура – Варна, 5353,40 лв. по сметка на Окръжен съд – Варна, както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 476,11 лева.

Делото е за втори път във Варненския окръжен съд, след като въззивната инстанция го върна за ново разглеждане през 2021 г.
Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Апелативен съд – Варна, в 15-дневен срок от днес.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето това са първите 15 оплаквания, които задължително трябва да ви закарат при лекаря
Next: Важно за шофьорите: Неочаквани промени с талона и шофьорската книжка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.