Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Венелин на колене, Маданска му го върна тъпкано!
  • Новини

Венелин на колене, Маданска му го върна тъпкано!

Иван Димитров Пешев февруари 2, 2023
madnasdkasdmas.png

Макар така и да не потвърдиха (нито пък отрекоха) краха в отношенията си, Венелин Петков и Николета Маданска продължават да разпалват интереса на медиите с мълчанието си. Най-новата информация по техен адрес твърди, че бившият шеф на новините в бТВ прави отчаяни опити да си върне майката на децата си, но тя остава несломима.

Явно Николета отдавна е взела нещата в свои ръце и е продължила живота си.

Венелин Петков пък явно е видял какво е изгубил в лицето на блондинката, която му роди и две деца, и я е помолил за прошка

Вероятно отминалите празници, които е изкарал сам, са го отрезвили за случващото се в личния му живот. Шансовете му да оправи ситуацията обаче, са направо сведени до нула.

Не изпускай тези оферти:

Спортната журналистка е категорична, че не желае повече да има нищо общо с Петков и директно го отразяла. Чаровната блондинка не вярвала, че бащата на синовете й може да се промени, освен това връзката им и друг път е била поставяна пред изпитания, които те търпели заради децата.

Николета и Венелин

От известно време Николета не искала даже да чува за Венелин и сприхавия му характер. Налагало се да поддържат комуникация заради малките Йоан и Михаил, но водещата гледала да ограничава контактите си с Петков. Откакто заживяла при родителите си в Лозен, тя се чувствала много по-спокойна и уверена.

Майка й помагала за децата, а и семейната къща била достатъчно голяма, за да побере всички.

Освен в личния живот, бившият шеф в bTV има и проблеми в професионалната област, след като бе отстранен от директорския пост в медията и започна работа като даскал в частно школо. Той преподава „Глобални перспективи“ на английски език, а учениците му са деца от първи до пети клас.

И въпреки че дейността му е лека и приятна, заплатата му тогава не стигала да си покрива всички разходи, като дори се наложило рязко да свие бюджета си, което породило още конфликти с Николета.

Ники Маданска

Припомняме, че Петков бе уволнен от bTV в края на 2020 г. Оттогава станал още по-сприхав и Маданска все по-трудно го издържала. Тя едва се оправяла с две породени деца на възраст под 2 години, а Венелин не й оказвал нужната подкрепа. Изморена от непрекъснатите претенции на мъжа си, блондинката взела решението да си събере багажа и да се изнесе при родителите си в Лозен, пише „Хотарена“.

Спортната журналистка още не е решила дали да се върне на работа в телевизията, след като майчинството й свърши. Напоследък тя все повече се увлича по готвенето и не крие, че мечтае някой ден да го превърне от хоби в професия. Водещата открай време иска да отвори сладкарница, където да предлага домашни торти.

Николета Маданска торти

Сладките изкушения са силната й страна, дори лично приготвя кейковете за празниците на синовете си. След раздялата с Петков тя наблегнала на готвенето, за да разпуска напрежението, и така още повече усъвършенствала кулинарните си умения.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Успяхме да изпреварим и Лондон по цени на основни продукти. Честито!
Next: Цяла София говори за този мъж, който излезе с нож по тъмно в студа и го тресна токът

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.