Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Версия: Ваня Григорова оглавява партия на Радев случи ли се това
  • Новини

Версия: Ваня Григорова оглавява партия на Радев случи ли се това

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2023
fdgfhfbvnvbngfhfg.png

Ваня Григорова ще оглави бъдеща партия на президента Румен Радев. Тази гореща версия се разпространява от източници от политически среди, цитирани от „Филтър“.

Кандидатът за кмет на София, подкрепен от БСП и „Левицата!“, Ваня Григорова предизвика сензацията на първия тур на местния вот за столицата. Силно мажоритарната кампания на синдикалистката получи подкрепата не само на левите избиратели, но и на доста по-широко ветрило, което включи фенове на „Възраждане“ и „Продължаваме промяната“.

Амбициозната защитничка на малките хора бе изборът на привържениците на различни формации, които бяха разочаровани от кандидатите за градоначалници на столицата.

Кампанията на Григорова се отличаваше от агитацията на конкурентите й заради свежите видеа и срещите й с хората очи в очи. Тя се оказа единственият кандидат, който надгради над своята разпознаваемост покрай участията си в различни телевизионни предавания. Григорова освен това е добър оратор и убедителна в защитата и на твърде спорни тези, свързани с национализацията и задължителното ваксиниране.

Конкурентите й се опитаха да я дискредитират заради това, че е работила за спорни организации като „Отворено общество“, плъзнаха твърдения за ромския й произход. Черният пиар обаче не й попречи да се представи убедително на първия тур и да измести от второто място кандидата на ГЕРБ Антон Хекимян.

Парадоксално защитничката на онеправданите направи твърде скъпа кампания. Заснемането на клипове, излъчването им по телевизията, билбордовете, както и медийното отразяване на проявите й в сайтове и Фейсбук едва ли е струвало по-малко от 1 милион лева. Засега не е ясно откъде синдикалистката е намерила такава крупна сума за агитацията си, макар че отговорът на въпроса не е без значение. Важното за нея е, че се класира за балотажа, при положение че малко от социолозите я брояха в тази подредба.

Дори Григорова да загуби битката с Васил Терзиев, тя извлича огромни дивиденти от кандидатирането си. Съветничката на КТ „Подкрепа“ вече е пакетирана като силна мажоритарна кандидатура, която има потенциал да създаде нова политическа формация вляво. Евентуалната партия ще се превърне в естествен конкурент на раздираната от противоречия под ръководството на Корнелия Нинова БСП и най-вероятно ще привлече много от гласовете на столетницата, както и на привърженици на „Възраждане“, левицата и отломки от „Атака“ и русофили.

Източниците твърдят, че менторите на Ваня Григорова вече са направили топла връзка между нея и Румен Радев. Президентът отдавна е в сложни отношения както с БСП, така и лидерите на „Продължаваме промяната“ (ПП), които самоубийствено лансира в политиката. Президентът бил склонен да даде индиректно рамо на новия проект на Ваня Григорава, който има потенциал да се превърне в ключов политически фактор в бъдеще.

Вариантите пред Ваня Григорова са все в нейна полза. Ако победи на балотажа, ще направи исторически обрат и ще застане начело на столицата след 18-годишно управление на ГЕРБ в София. Само допреди няколко месеца това изглеждаше невъзможно.

Остане ли на второ място, пред нея се отваря широк политически хоризонт, който й дава шанс да се превърне в основен играч с нова партия с негласната подкрепа на Румен Радев. Това пък може да доведе до сериозно преразпределение във властта, което съвсем доскоро звучеше твърде утопично.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави Трифонов разкри кой ще подкрепи за кмет на София, изненадата е голяма
Next: Свекърва ми сади само два вида нискорастящи домати. Винаги бере с кофите от тях

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.