Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Веселин Маринов и красивата му половинка показаха къщата за 1 млн. лева в подножието на Пирин
  • Новини

Веселин Маринов и красивата му половинка показаха къщата за 1 млн. лева в подножието на Пирин

Иван Димитров Пешев декември 25, 2022
veasdasdasdo.jpg

Естрадният трубадур Веселин Маринов в сред звездите, които най-често се оплакват за финансовото си положение в кризата, а в същото време с любимата му се ширят в лукс имот за 1 милиона лева в подножието на Пирин.

 

От началото на пандемията певецът се жали, че е изпаднал в колапс и му се наложило да съкрати целия екип на фирмата си, както и балета си, за да се справя с разходите. В същото време обаче е инвестирал сумата от милион лева в чисто нова къща в планинския затворен комплекс „Пирин Голф“, между Банско и Разлог.

Половинката му Веселина, с която са двойка от няколко години насам, обича да споделя снимки от домашния им уют в планинската им вила. Блондинката от Добрич, която е бивша сервитьора, е безработна и запълва многото си свободно време с домакинстване.

Не изпускай тези оферти:

 

От кадрите в социалните ѝ мрежи е видно, че домът им с Веско е по последен писък на интериорния дизайн, разполага с огромен двор, веранда, няколко спални и е решен в алпийски стил с камък и дърво, като всички имоти в комплекса.

Някои от съседните къщи все още се продават и от обявите се вижда, че цените започват от 300 хиляди евро и стигат до половин милион евро в зависимост от квадратурата им.

 

 

 

 

Въпросният комплекс отдавна беше любимо място за отдих на естрадния трубадур от Полски Тръмбеш, който навремето, ходеше редовно на ски почивки там заедно с верния си другар Цветан Цветанов.

 

Впоследствие обаче решил, че не иска да е просто гост, и направил внушителната покупка. С Веселина в началото ходели само за уикендите, но толкова им допаднало да са обградени от чист въздух и природа, че се изнесли окончателно от апартамента на певеца в “Студентски” град, в София.

 

В столицата оставали само, когато той имал творчески ангажименти.

На гости в къщата му в Разлог редовно идвала и дъщеря му заедно с мъжа си и внуците.

 

Веско стана дядо на момиче и момчета близнаци през 2020 г., които са кръстени Веселин и Цветелина. С настоящата му любима нямат наследници, а тя е разведена две малки деца, които съдът обаче присъди на нейния бивш мъж – крупен бизнесмен, пише в. „Ретро“

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж хранел гладен вълк цяла зима. След 4 години вълкът направил нещо невероятно
Next: Много пари за 3 зодии за ЧНГ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.