Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Веселка от Фермата изплю камъчето за мъжа до себе си – направо е ударила джакпота
  • Новини

Веселка от Фермата изплю камъчето за мъжа до себе си – направо е ударила джакпота

Иван Димитров Пешев декември 13, 2022
veselkaskras.jpg

Двукратната победителка във “ Фермата „, Веселка , успя да докосне сърцата на зрителите с чистотата си, трудолюбието и отношението си към другите. След като спечели повторно едно от най-гледаните риалити-предавания у нас, многодетната майка най-сетне издаде малко повече за новия мъж до себе си.

Както си спомняте, след като стана първата жена-победител във „Фермата“ преди няколко години, Веси събра кураж да напусне съпруга си и да започне „на чисто“ само с дечицата до себе си.

Сега се оказа, че крехкото момиче от село Борима има нов мъж до себе си и изживява красива любов след раздялата с бащата на децата си

Не изпускай тези оферти:

Майката на три деца призна, че не била готова за нова връзка след раздялата със съпруга си, но приятелят й я спечелил с доброто отношение към трите деца на двукратната победителка от риалити предаването. „Нямах никакво намерение да започвам връзка, бях много недоверчива.

Той показа изключителна честност, постоянство и голямо уважение към децата ми. За една майка това означава много. Той е прекрасен човек, който ми показа, че в живота има и много хубави неща. Притеснителен е, затова се опитах да го подготвя и му обясних, че славата има много плюсове, но има и минуси“, обясни Веселка пред Woman.bg. Тя е категорична, че допуска малко хора до себе си.

„Хората около мен са добре подбрани и сред тях случайни няма. Те са истински, в тях съм припознала моите качества, моите ценности, моето мислене, даже душата си. Имам им безкрайно доверие. Имала съм много трудни дни и за част от тях не съм разказвала публично.

 

Не желая да споделям целия си живот пред камерата. Всеки човек е преживял неприятности, които са го направи по-силен. Аз се гордея с моите трудни моменти. Трудно ми е и да говоря за женското приятелство. Имам приятелки, добре подбрани, но през целия си живот съм била обградена от мъже заради работата си“.

Многодетната майка живее в момента в Троян, но редовно се прибира в родното си село Борима, за да се наслади на спокойствието там. Била убедена от близките си да влезе за втори път в предаването, а в отглеждането на децата помагали роднините: „Баща им, дядо им и вуйчо им помагаха изключително много в отглеждането, докато аз бях във „Фермата“.

 

Получих сериозна подкрепа от близките си, за да вляза в предаването. Бях много скептично настроена към второто ми участие, защото не бях готова да оставя децата си. Близките ме убедиха да го направя, за да изживея емоцията и сега не съжалявам. Те вярваха, че аз ще успея още от първия миг“.

Веселка призна, че е качила килограми по време на престоя си в стопанството и те ясно сe виждали: „Винаги съм била 46-47 килограма.

 

Във „Фермата“ бях под стрес и без цигари, а съм пушачка.

 

И другите жени напълняха в стопанството заради стреса, но на мен определено ми личеше. Само седмица след излизането свалих излишните килца без диета. Успокоих се, видях близките, които ми бяха подготвили интересни изненади и това ми беше достатъчно“.

Continue Reading

Previous: Оцелял по чудо в катастрофа български футболист се нуждае от средства
Next: Ето как учителската завист убива поетесата Петя Дубарова само на 16

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.