Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече бившият бивш военен министър Янев проговори за политическия си проект
  • Новини

Вече бившият бивш военен министър Янев проговори за политическия си проект

Иван Димитров Пешев март 4, 2022
polpoeketkete.jpg

Бившият министър на отбраната Стефан Янев заяви за NOVA, че ще обяви политически проект, „когато му дойде времето“. „Ще го обявим и ще кажем на хората какво искаме, но първо ще чуем и тях“, посочи той от Шипка.

Според Янев сега българите със сигурност не са обединени. „По ред причини и предвид това, което се случва в световен план и на километри от нашата родина, войната, която е в Украйна – всичко това са фактори, които разединяват. Но да се надяваме, че ще дойде времето, когато ще намерим себе си и пътя, по който трябва да вървим занапред“, допълни Янев.

По думите му от българите зависи дали и каква България ще имаме в бъдеще. Затова призова да сме обединени на националния си празник.

Както се очакваше, бившият служебен премиер в кабинетите на Румен Радев отиде до Казанлъшко за честванията на 144-ата годишнина от Освобождението.

По-рано възможността за нов проект след оставката от страна на Янев коментира и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. „Румен Радев два пъти прави Стефан Янев служебен премиер, за една седмица – обрат, или е проектът за следващата партия“.

„Те (управляващите) нямат политика, абсурдно е да се коментира това, което правят, добави той. Винаги съм казвал, че Радев е умен човек и разбира, че те ще го завлекат на дъното и какво прави – преформатира политическото пространство, разцепи БСП, сега му трябва някой, който да замести „Продължаваме Промяната“, обясни Борисов.

За новия проект се говори от седмици, дори се стигна до дати за учредяването му в най-скоро време.

Твърди се, че новата формация няма да има претенцията да заема „лява“ ниша, но целта е да се обере вот и от разочарованите от БСП, и от „Има такъв народ“, и дори от „Продължаваме промяната“ – заради изразената от премиера Кирил Петков твърда позиция срещу руската инвазия. Но и също така от проруски настроената „Възраждане“.

Премиерът Кирил Янев се аргументира по следния начин за освобождаването на Стефан Янев: „Мотивите за оставката са, че никой министър на това правителство няма право да прави собствена политика през Фейсбук. Никой министър не трябва да се чувства, че той е залог на стабилността на едно мнозинство. И такива изказвания няма как да се търпят от този състав на МС. Искам ясно да кажа, че това правителство не може да бъде залог на който и да било. Имаме ясна политика, 4 партии, които го подкрепят, и решенията се вземат в този формат“, заяви Петков.

Президентът Радев пък отправи критики към работата на вече бившия министър на отбраната Стефан Янев, когото похвали само в качеството му на бивш служебен премиер.

„Очаквах повече от Стефан Янев като министър на отбраната“, призна Румен Радев пред медиите в коментар на рокадата в кабинета.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ад в момента. Мощен взрив потопи огромен кораб край брега на Черно море
Next: Зеленски разкри планът на Путин за окупиране на Европа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.