Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Взеха си панелка: 32 квадрата от 1962! Безумие – как ще се съберат?! Ами не само се събраха, че и за гости място имат
  • Новини

Взеха си панелка: 32 квадрата от 1962! Безумие – как ще се съберат?! Ами не само се събраха, че и за гости място имат

Иван Димитров Пешев март 10, 2023
asdasodkasbapsdosa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

За да превърнете  стария апартамент в лъскав нов дом , не ви трябва вълшебна фея и 1 желание! Е, ще се постараете малко повече, но със собствените си ръце може да създадете чудеса ! Днес ще ви покажем нагледно как от едно изключително мизерно и маломерно жилище да ни направите палат-бонбон!

Ремонт в малък апартамент

Площ : 32 кв. м.
Материал : панел
Брой етажи : 9
Височина на таваните : 2,55 м
Години на строителство : 1965.

Ето как изглеждаше жилището преди намесата:
ремонт в малък апартамент
ремонт в малък апартамент

Изглежда, че положението е безнадеждно. От всяко кътче на тази къща дебнат безнадеждност и мухъл.

 

Малките апартаменти са потискащи по принцип, в тях обикновено има малко светлина.
ремонт в малък апартамент снимка

Ремонтните работи започват, а резултатът е впечатляващ … Това дава надежда за всеки, който иска да живее в нормални условия. Всеки апартамент, дори и най-миниатюрният и тъжен, може да се превърне в елегантен дом!

ремонт в малък апартамент снимка
ремонт в малък апартамент снимка
ремонт в малък апартамент снимка

Тесният тъмен коридор се е променил до неузнаваемост.
ремонт в малък апартамент снимка
ремонт в малък апартамент снимка
Огледало-мечта!
ремонт в малък апартамент снимка
Да отидем в кухнята! Сега ще е удоволствие да се готви там.
ремонт в малък апартамент снимка
Красота!
ремонт в малък апартамент снимка
ремонт в малък апартамент снимка
Снимките показват повече от думите.  Ремонт на малкия апартамент  по най-добрия възможен начин! Всичко е възможно!
ремонт в малък апартамент снимка
ремонт в малък апартамент снимка
ремонт в малък апартамент снимка
ремонт в малък апартамент снимка

Споделете чудотворната трансформация с приятелите си! Може би това ще вдъхнови някой от тях най-накрая да започне ремонт!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бай Милан: Няма да се оправим скоро – ние се отказахме от земята, която ни храни
Next: Важно! От Лидл разясниха точно на какво се дължи поскъпването на храните и защо някои са по-евтини в Германия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.