Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Взривяваща нова информация за пленения в Украйна български капитан Димитър Бурлаков
  • Новини

Взривяваща нова информация за пленения в Украйна български капитан Димитър Бурлаков

Иван Димитров Пешев април 22, 2022
zvaiviqviqiv.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Плененият от руските сили в Украйна бесарабски българин капитан Димитър Бурлаков е освободен. Новината потвърди семейството му пред bTV.

Военният от български произход е бил разменен за руски пленници и вече се намира във военна болница в Украйна.

Семейството му определя случилото се като “великденско чудо”.

Димитър Бурлаков, който е брат на бившата шефка на Агенцията за българите в чужбина Райна Манджукова, оцеля, след като хеликоптерът му МИ-8 беше свален от руска ракета край Мариупол и попадна в плен.

Зеленски: Нашите войници в Мариупол продължават да се държат

Днес президентът Владимир Путин обяви, че руските сили контролират Мариупол. Държавният глава нареди атаката срещу индустриалната зона на “Азовстал” – последният украински бастион в стратегическото пристанище Мариупол, да бъде отменена. Путин обясни, че решението му е с цел запазване на живота на руските военни.

Вицепремиерът на Украйна Ирина Верешчук събщи, че на територията на “Азовстал” евакуация очакват 1000 цивилни граждани и 500 ранени войници.

“Азовстал” е един от най-големите металургични заводи в Европа. Разположен е на площ 11 кв. км, има голяма мрежа от подземни тунели и бункери. “Там остават близо 1000 цивилни и 500 ранени войници. Те всички трябва да бъдат изтеглени… още днес!”, написа Верешчук в Телеграм.

“Русия контролира по-голямата част от азовския пристанищен град Мариупол, но украинските сили продължават да се държат в части от него”, заяви от своя страна украинският президент Володимир Зеленски по повод изявлението на руския президент.

Украинският държавен глава изключи възможността да посети Москва за преки преговори с руското ръководство за прекратяване на войната, предаде Ройтерс.

“В името на страната си бих бил готов да посетя което и да било място на тази планета. Но със сигурност не в момента и със сигурност не Москва. Това просто не подлежи на обсъждане”, заяви Зеленски в интервю за руското издание “Медиазона”, препечатано в австрийския в. “Щандарт”. “Въпреки това, при различни условия и с различни управници в Москва, всичко би било възможно”, добави той.

Зеленски заяви, че руското политическо ръководство е направило “катастрофална грешка” с нашествието в неговата страна и е въвлякло руския народ в ситуация, за която носят отговорност неговите лидери.

“Отсега нататък много страни вече няма да се занимават с въпроса дали някой руснак е добър или лош. Всички руснаци ще бъдат третирани зле. Русия постигна това. В крайна сметка, не е моя работа, но това би трябвало да плаши руския народ”, коментира украинският президент.

Зеленски отговори на изявление на руския министър на отбраната, като заяви, че Москва контролира по-голямата част от Мариупол, но в част от него все още има украински сили.

Снимка: БТА/ AP

“От днес цял Мариупол е под контрола на руската армия и на народната милиция на Донецката народна република, а територията на завод “Азовстал” с намиращите се там остатъци от националистите и чуждестранните наемници са надеждно блокирани”, каза руският министър на отбраната Сергей Шойгу по време на срещата си с президента Владимир Путин.

Русия забрани на вицепрезидента на САЩ Харис и на Зукърбърг да влизат в страната

В изявление в четвъртък руското министерство на външните работи обяви, че страната е разширила списъка си с лица от Съединените щати, на които е забранено да влизат на руска територия.

“В отговор на непрекъснато нарастващите антируски санкции, които администрацията на Байдън въвежда за все по-голям брой руски граждани – както официални лица и техните семейства, така и представители на бизнес кръгове, учени и културни дейци – 29 американци са включени в т. нар. “стоп списък”, посочат от руското външно министерството и добавят, че “на тези лица е отказано влизане в Руската федерация за неопределено време”.

Сред лица, на които е наложена забрана за влизане в Русия, попадат вицепрезидентът на САЩ Камала Харис, прессекретарят на Пентагона Джон Кърби, главният изпълнителен директор на социалната медия Meta Марк Зукърбърг и изпълнителният директор на Bank of America Брайън Мойнихан.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Целият свят се разтресе от новината. Адски взрив отекна насред Истанбул
Next: Николаев и Кадиев с пръст в устата! Нов красив водещ превзема ефира

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.