Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Видеа показаха как земетресението е изместило ЦЯЛА ТУРЦИЯ С 3 МЕТРА! Вижте ги
  • Новини

Видеа показаха как земетресението е изместило ЦЯЛА ТУРЦИЯ С 3 МЕТРА! Вижте ги

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2023
vsidaskdoasdkasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

След поредицата от земетресения в Турция и Сирия се появи информация, че в резултат на сеизмологичната активност Турция се е изместила с цели три метра.

Днес се появиха кадри, от които се вижда много ясно това изместване. Те са от региона, където Арабската литосферна плоча се е изместила спрямо така наречената Анадолска плоча.

 

Според сеизмолози, тектоничните плочи имат възможност да се стабилизират и наместват в новата си позиция до 1 година след земетресението. И в продължение на този процес нови трусове са възможни по всяко време.

Броят на загиналите в Турция и Сирия след земетресенията вече надхвърля 21 хиляди души.

Сеизмолозите са установили още, че отделената при земетресението с магнитуд 7.8 по Рихтер енергия е еквивалентна на 56 мегатона експлозив. Това е сравнимо с най-мощното ядрено оръжие, взривявано някога, така наречената Цар Бомба.

Експлозията на 30.10.1961г създава налягане от 1 милион атмосфери и температура около 10 милиона градуса. Светлинното лъчение е могло да причини изгаряния трета степен в диаметър от 100 kм, а ударната взривна вълна обикаля земното кълбо три пъти.

Въпреки, че магнитуда дава ориентир за очакваните сеизмични загуби, щетите на сгради и инфраструктура по време на земетресения са свързани повече с предизвиканото движение на повърхността на Земята.

Макросеизмичната карта на USGS показва разкъсване на земната кора в следствие на труса с размер почти 200 км. Достигната е пикова скорост на трептене на почвата (PGV) над 178 см/сек. и максимално ускорение (PGA) от 1.39g. За сравнение, земетресението в Тохоку (Япония) през 2011г. с магнитуд М=9.0 достигна пикова скорост от „само“ 102 см./сек. и ускорение 1g.

Освен с близкото разстояние до епицентъра, тези високи стойности могат да се обяснят с наличие на т. нар. „меки“ почви и/или високи подпочвени води в района, съобщиха от Национален Институт по Геофизика, Геодезия и География – БАН.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Луда гонка между известен мъж и крадец из Пловдив. Нападателят посегнал на момче, но
Next: Ева Кикерезова: Непрежалима ще останеш, скъпа моя Еси

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.