Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижте какво се случи с децата на фолк дивата Румяна 22 години след смъртта й
  • Новини

Вижте какво се случи с децата на фолк дивата Румяна 22 години след смъртта й

Иван Димитров Пешев май 4, 2022
rumqnadecafolk.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Децата на фолк певицата Румяна пораснаха без нея. На 30 юли тази година се навършват 22 години от смъртта на певицата, която загина в нелепа катастрофа.

Изпълнителката си отиде от този свят съвсем млада — едва на Христова възраст.

Тежък инцидент отне живота й на километър от село Блатец, Сливенско. 34-годишната звезда почина намясто. Виновен за катастрофата беше шофьорът на певицата и неин интимен приятел Любо. Младежът предприел неправилно изпреварване с несъобразена скорост и при навлизане в лентата за насрещно движение се блъснал в буса.Децата й Илиян – тогава на 12, и Марияна пострадаха тежко. Момченцето – с опасност за живота, след тежка мозъчна травма. Две операции претърпя и момиченцето.

Любовникът Любо също прескача трапа, но единствената му травма е фрактура на долните крайници. Той скърби за Румяна и гласно се вайка като виновник за смъртта й. Дава обет, че ще се грижи за децата на любимата си. Мнозина роднини, приятели и колеги на певицата от славните й дни също си изплакаха очите на погребението й и се заклеха пред гроба й, че ще се грижат за децата. Уви, малко от обещанията са изпълнени.

Днес, мнозина още помнят изпълнителката, докато други се чудят какво се случи с децата на Румяна. Ранната смърт на певицата ги остави невръстни, а грижата за тях тогава пое приятелката й Диана, която днес има собствен бизнес.

Синът и дъщерята на Румяна са от брака й с Руси Андролов, но съпрузите са разведени, като се случва трагедията. 22 години след смъртта й, децата й живеят в Бургас и се развиват в областта на музиката.

Синът й Илиян е на 33 и през 2011 година се ожени за приятелката си Адриана. Той свири на клавир, а сестра му е наследила гласовите данни на майка им, пише списание „Love Style“.

30-годишната Мариана завърши музикалното училище в Котел и вече се изявява като певица. От 2014 година тя също е обвързана, а приятелят й се казва Стилиян.

Младата звезда не крие, че иска да възроди някои от емблематичните песни на майка си. Тя продължава да записва и свои авторски парчета, вярвайки, че майка й я закриля отгоре.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Богаташ реши да нахрани 2 бездомни деца и ги извика в ресторанта! Когато сервитьора му донесе сметката остана без думи
Next: Пряко от Ботевградско шосе до гара Подуене, мощен трясък. Загиналата е млада жена

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.