Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижте прекрасната къща на Кичка Бодурова
  • Новини

Вижте прекрасната къща на Кичка Бодурова

Иван Димитров Пешев октомври 16, 2022
kichkabodurvva.jpg

Жилището, което Кичка Бодурова може от сърце да нарече „вкъщи” е не в САЩ, а в столичния квартал Симеоново, на улица „Осемдесет и втора” и отвън не фрапира с лукс, който вътре обаче въобще не липсва.

Естрадната певица е съумяла да изгради свой малък оазис в полите на Витоша, който е над стандарта на повечето българи. Бодурова е избрала скъпите решения да бъдат отвътре, а отвън къщата да бъде по-скромна, за да не се набива на очи, което е желанието на повечето грандомани.

Къщата на Кичка е на два етажа, с 6 спални и специална стая само за сценичните й тоалети, огромна трапезария, просторен хол и баня на първия етаж. На втория етаж има основна спалня със собствена баня, още един хол и камина. Заради страха й от затворени малки пространства, в дома й няма антрета и малки стаи.

Не изпускай тези оферти:

Клаустрофобията на Кичка стана обществено достояние по време на една по мисиите във „ВИП Брадър”, когато тя изпадна в ужас от идеята да стои в заключена тъмна стая заедно със Здравко от „Ритон”, Люси Иларионов, Луна и Моника Валериева, пише „Уикенд”.

За да не страда по американския си живот, Бодурова построила къщата си в Симеоново, като копие на дома си в Лос Анджелис. Това станало преди девет години. Фасадата на 2-етажната къща с огромна градина копира сградите зад Океана от 60-те години на миналия век – с колони и фронтон на централния вход и прекрасна градина.

Тревата се коси 3 пъти седмично,за градината се грижи нает градинар, а понякога и самата тя. В двора на дома й има 5 високи кипариса, множество чемшири, лозя, кладенец и лятна беседка, в която семейството й обича да се събира. Впечатление още на входа на Кичкината къща прави шкаф с факс и 5 стационарни телефона, наредени един до друг.

 

„Два от телефоните са за Америка, където е дъщеря ми. Имам връзка и с приятели, и с почитатели, и със семейството ми. Трябва да имам връзка с целия свят”, пояснява певицата.

„Обичам всичко да е пред очите ми. Никакви антрета, коридори, малки стаи. Не мога да си обясня увлечението в България по собствен басейн при сезон от едва 3 месеца, това е сериозна инвестиция и непрекъсната поддръжка. Можех да си позволя басейн, но просто не е изгодно. Да заробя едни 100 000 лева, че и отгоре.

Защо? Да се плацикам 3 пъти и това ще е. У нас никой не си прави сметката, хората имат много ниска финансова култура. Ами как после няма да са бедни – никой не си знае мястото, всеки иска да е Тодор Живков и се изхвърля. Басейнът е за държави като Гърция и Испания, с по 150-200 слънчеви дни в годината”, обяснява липсата на басейн в дома си Кичка.

По този начин Бодурова отново прави посредствено заяждане с дует „Ритон”, които парадират с огромния басейн на къщата си.

Обзавеждането на къщи е не само хоби, но и бизнес за естрадната певица. Тя е доста навътре в американския жилищен пазар, тъй като има своя фирма за отдаване под наем и продажба на надвижими имоти.

Със съпруга й Крис реставрирали стари къщи и после ги препродавали на тройни цени. От това Бодурова вадел доста добри пари. Бизнесът бил позамрял, по в последните 2 години пак живнал.

„Американците не се привързват към един дом – местят се лесно. Когато дойде ред за интериора, винаги викат специалист. Сами ремонт рядко правят, ако се стигне до него – просто сменят къщата”, обяснява певицата. Тя недоволствала от факта, че плаща данъци на общината, но 9 години чака за асфалтирани улици и контейнери за боклук.

Ето го палата на Кичка Бодурова | Сензация - здраве и красота

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Топ феноменът Мария Асенова смая с прогноза за ново правителство, ето какво се задава
Next: Рецептата на баба Мита избавила 3800 души от високо кръвно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.