Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Виктория е жената, успяла да измъкне Тома Здравков от най-тъмния период в живота му
  • Новини

Виктория е жената, успяла да измъкне Тома Здравков от най-тъмния период в живота му

Иван Димитров Пешев май 31, 2023
vikastkasitrasorkasid.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Виктория е името на жената, която успяла да измъкне Тома Здравков от най-тъмния период в живота му. Певецът призна наскоро в свое интервю, че бил „келеме“, преди да срещне съпругата си, с която имат две деца.

„Смятам, че много съм се променил. За добро“, сподели наскоро рокаджията, който празнува 36-тия си рожден ден на 24 май.

Тома не е разкривал в какво по-точно се е изразявал този му бунтарски период, в който бил „келеме“, и живеел в някаква мъгла.

 

Казвал е само, че има много белези по тялото и по душата си. Загубил почти всичките си приятели. „Смятам, че съм живял кретенски“, признава Тома и благодари, че Господ му дал семейство и го изкарал от всичко това. За трудния му характер свидетелства и бившата му половинка Албена Михова, с която имат 4-годишна връзка. Двамата се разделят със скандал и днес не си говорят.

Срещайки новата любов, която определя като истинската, певецът поставил ново начало в живота си. Жена му Виктория го спасила от деструктивното поведение, в което бил затънал. „Тя успя да ме промени и да ме направи добър човек“, казва рокаджията.

 

Запознали се на негово участие. Инициативата била на приятел на Тома, който попитал Виктория дали би искала да се запознае с него. Да, разбира се, отвърнала му тя и отишла да се представи на певеца. Поговорили за музика, тъй като и Виктория е фен на рока, но не самия Тома или поне не дотогава.

 

В този първи разговор бъдещите съпрузи изобщо не усетили каквито и да било искри помежду си. Това се случило по-късно, когато Тома писал на Виктория във фейсбук. От съобщение на съобщение чувствата им се засилили и един ден Тома решил да придвижи отношенията им „на следващото ниво“.

 

Качил се на колата си и отишъл във Варна, където Виктория живеела тогава. Певецът бил решен да я вземе и да се прибере с нея в София, за да дадат шанс на любовта си. Само че с пристигането, Виктория се разколебала: „Не, това няма как да стане!“. „Хайде сега да дойдеш с едно такси и да ти разкажа нещата. Това е твоя шанс в живота!“, отвърнал й Тома. „Всъщност той не ми каза тръгвай или не тръгвай. Той ми каза: „Избирай си! Сега е моментът да направиш нещо велико“, спомня си Виктория. След няколко часа умуване, тя го последвала. Събрала си багажа и заминала с него в София.

 

Двамата си казват официално „да“ на скормна церемония само с най-близките през 2016 г. Днес имат две деца – Алиса, която се появява малко след като сключват брак, и Константин, който е роден през 2020 г. Семейството живее в село Горна Малина, където Виктория се занимава и с благотворителна дейност. Тя участва в сдружение от региона, в което заедно с други ентусиасти помагат безвъзмездно. Отделят от времето си, за да организират базари, търгове и концерти, чрез които да събират средства за различни каузи.

 

До преди да забременее с Алиса, Виктория се занимала с ръчна изработка на продукти, а след това работела в сферата на спедицията. Тома пък продължава да се занима с музика, макар че никак не му е лесно, откакто се продуцира сам.

Той се зае да движи кариерата си, след като се раздели с компанията „Вирджиния Рекърдс“, а после и с „Монте Мюзик“ – фирмата на Влади Ампов-Графа. И в двете разлъки няма драми или поне не се е разчуло.

 

Сега Тома се надява участието му в шоуто „Като две капки вода“ да даде силен тласък кариерата му, както се случи през 2008 г., когато стана победител във втори сезон на музикалното състезание „Мюзик Айдъл“. „Тогава не бях готов за успеха. Пропуснах много шансове и сам си бях виновен за това“, признава рокаджията.

 

Певецът се радва на положителните отзиви, които получава за изявите си на сцената на предаването на продуцента Магърдич Халваджиян. Смята, че хората са опознали още повече таланта му, който явно включва и това да променя тембъра си.

Тома е наясно, че трябва да съумее да се възползва от тази хубава енергия и интереса на публиката. Така че в момента бърза с довършването на музикалните проекти, които в най-скоро време ще представи.

 

Зарязал молекулярната биология заради музиката.

Може би малко се знае, че преди да избере музиката за свое призвание, Тома е учил молекулярна биология в Пловдив. Певецът, който е роден в Пазарджик, просто загубил интерес към науката и затова я зарязал.

Навремето той се заел да изучава молекулярна биология, завладян от идеята, че може да премахне гена на стареенето.

 

Дали решението му е било в резултат на младежка наивност и идеализъм или просто амбиция, но в крайна сметка след време Тома размислил. Преценил, че ако избави хората от старостта, ще им отнеме и тръпката в живота. Знаейки за ограниченото си време на земята, всеки би го ценил повече.

Друга любопитна подробност за Тома е, че имал изключително ниски оценки по музика като малък, въпреки че свирел на китара.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена помоли да работи по-малко, шефът ѝ направи най-невероятното нещо
Next: Непозната жена се приближи до само дете в магазин в Стара Загора и ето какво стана

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.