Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Влади Горанов смая Цветанка Ризова, издаде голяма тайна
  • Новини

Влади Горанов смая Цветанка Ризова, издаде голяма тайна

Иван Димитров Пешев ноември 14, 2023
dsagdfkgkdmfhmkrkthtr.png

Владислав Горанов коментира предложените параметри на бюджета и условията на ГЕРБ, за да го подкрепят.

„Има много теми в разходната част, които могат да се обсъдят. Предложени са 2,4 млрд. такса за преноса на руски газ. Не можем да бъдем сигурни, че това ще се случи. Накарайте руснаците да платят.

Имаме предложение за дефицит от 3% за няколко години. Сумарно това са 25 милиарда. Те могат да се отразят по неблагоприятен начин върху обикновения човек“, каза Горанов пред bTV.
Сметки

Горанов показа и прости сметки: Според министър Василев дългът към 2026 г. ще е 66 милиарда дълг, а има и лихви.

„Той няма право да има лигитимност да задлъжни толкова много нашето общество. Трябва да е по-предпалзив, а не да решава съдбата на две поколения напред“, добави бившият финансов министър.

Имаме и надути данъчни приходи, които не могат да се съберат, смята той и според него крият рискове.

В един бюджет разходите са сигурни, а приходите са пожелателни.

Ще ви издам една тайна. И сега бакшишите се облагат, разкри Горанов.

„Това е фикция в закона, ако се декларират, подлежат на облагане. Това, което сега се предлага, са стари напъни, и са доста екзотични“, заяви той.
Пенсиите

Свръхочакванията ги създават тези, които казват как бързо са направили от българските пенсионери от бедни в богати.

„3 години всички партии правиха много глупости. Нашите внуци ще плащат пенсиите, които сега взимат техните баби и дядовци. Увеличението не се плаща от икономиката, а със заеми, които нашите деца и внуци ще връщат.

Трябва да има реална оценка на приходната част на бюджета. Последиците са отлагане на влизането ни в еврозоната и трябва да я е ясно, че безплатен обяд няма“, каза още Горанов.

„Ако Асен Василев има тактика да вкара другите партии като лошите, а той да е добрият, трябва да са много инфантилни, за да му се вържат. Ако това се случи и партиите цопнат в капана му, ще е провал на политическата система.

Ако политиците се опитат да изземат функцията на финансовия министър и да направят бюджета, това ще е катастрофа. Правенето на бюджет е територия на Министерството на финансите“, подчерта Горанов.

По думите му, ако бъде изпълнен предложения от Асен Василев проект на бюджет, има риск да се стигне до свръхдефицит от 5%, което няма да позволи България да влезе в еврозоната.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сняг ще вали в България в този ден, ще натрупа във…
Next: В България има само 2 града с буквата Ц, но знаете ли кои са

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.