Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Враца потъна в скръб: Почина красива и обичана учителка
  • Новини

Враца потъна в скръб: Почина красива и обичана учителка

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2022
vrarrasacascsa.png

Влади съобщи в профила си в социалната мрежа за кончината на своя много добра приятелка Калина Каменов – учителка във Враца.

Преди няколко дни той се сбогува с нея, като бе подведен от информация, че е починала, но по-късно опроверга тази новина и се извини за подвеждането.

Моля ви, да ми простите публикацията преди малко! Туко що, разбрах от брат й, че Калина все още е при нас! Макар и в реанимация, макар и с малки шансове, но като истински боец все още е ТУК!!!! БЛАГОДАРЯ НА МИЛОСТТА МУ! Все още има надежда 🙏🙏🙏 Би трябвало да се чувствам отвратително, дето „погребах“ жив човек, но съм изпълнен с ЩАСТИЕЕЕЕ!!!!
Простете ми, ако поста ми преди малко е изплашил или разстроил някой, но през нощта получих съобщение от приятел, от Враца, че …
Майната му, на другото! Тя все още е при нас ♥️♥️♥️♥️
PS. Сигурен съм, че много се смее и й е супер забавно в момента…. 🤣🤣🤣🙏

Но сега за съжаление това се е случило и той и всички нейни приятели и познати са съкрушени от ранната кончина на красивата учителка.

Не изпускай тези оферти:

Почивай в Мир, Калина!
Когато някой е изпратен на земята надарен с доброта и красота, ние хората трудно можем да приемем, че ще е за кратко…
Покой на Душата ти, Приятелко красива и добра! Обичаше да пътешестваш… Е! Светъл да е Пътят ти!

Едно прекрасно сърце спря да тупти!
А може би, наистина прибира рано тези, които са му най-радостни……

Калина Каменова си отиде на 44 години след получена мозъчна аневризма.
Жената прекара повече от седмица в кома и на командно дишане в реанимацията.

На 17 октомври сутринта тя получила силно главоболие, след което припаднала в Спешното и така и не дошла в съзнание. Лекарите в МБАЛ „Христо Ботев“ направиха всичко по силите си, за да спасят живота ѝ, но усилията им се оказаха напразни.

Калина Каменова бе начална учителка в СУ „Васил Кънчов“. Тя бе уважавана от колегите си и обичана от всички ученици.

Тя бе една от най-красивите учителки в България.

През 2008 година преподавателката от училище „Васил Кънчов“ се явява на конкурса „Мисис България“, където печели три награди.

През 2017 година участва в Сингапур в конкурса мимисис „Worldwide international“.

Тя представи страната ни в народна носия.
В Сингапур избира да се представи с национален костюм и талант, като изиграва кръшното Дайчово хоро.

„Единствената ми цел бе да представя достойно България“, казва учителката на един от вторите класове във врачанското училище.

Етнографите експертно са посочили вековната българска просвета, като в шарките на носията са вложени голям брой знаци, в които са заложени антични послания. В носията е очебийно многообразието от багри и шевици на българските национални дрехи.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Габриела и Иван си взеха малка каравана и не е за вярване в каква феноменално красива къща я превърнаха
Next: Пълен шок! Млад учител по психология загина след падане от терасата на апартамента си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.