Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Време е България да научи истината за костюма на Алексей Петров, ВИС и СИК, обяви Надя Чолакова
  • Новини

Време е България да научи истината за костюма на Алексей Петров, ВИС и СИК, обяви Надя Чолакова

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
dasgsdggcvbcv.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Алексей Петров беше противоречива личност, посочи Надя Чолокова по БТВ на живо.

Тя говори и за отношението му към ВИС на Георги и Васко Илиев и СИК.

Нещо в него винаги се е набивало на око. Никой почти не го е виждал без костюм.

От сутрин до вечер той беше в костюм като Джеймс Бонд. И още нещо – в ръката си винаги имаше папка.

Макар че всички в България знаят какъв беше Алексей Петров, сега излиза, че всеки е виждал различни страни на твърде особената му личност.

Той беше олицетворение на Прехода. Също толкова нелогичен, абсурден и в крайна сметка престъпен.

Това каза за него журналистката Надя Чолакова, автор на успешна поредица от книги.

 

„Той беше вълк единак, нямаше нищо общо с ВИС и СИК, които водеха разгулен живот.

Аз го помня с винаги с костюма, в ресторанта на “Спартак”, винаги с папка с разработки.

От сутрин до вечер беше с костюм.

Алексей Петров се смяташе за човек на науката, не замеряше певиците с пачки.

Винаги е смятал, че е от страната на добрите”, коментира по bTV журналистката.

 

Надя Чолакова каза също, че Алексей Петров не се вписва в калъпа на “добрия, лошия и злия”.

“Беше с голям афинитет към службите, винаги е казвал, че това му е на сърцето – МВР да разследва и да разнищи цялата престъпност.

Сега, как това се връзва с дела като “Наглите” и “Октопод”, по които имаше наистина смразяващи показания на свидетели срещу него?

По никакъв начин!”, обясни тя.

 

Алексей Петров беше една сглобка от взаимоизключващи се неща, каза още Надя Чолакова.

Нейната версия за края му е проста – отмъщение.

“Но това е сложен ребус, който едва ли ще се разплете”, подчерта журналистката.

Тя също така наблегна на факта, че и Къро, и Ангел Христов (единият от братя Галеви), и Алексей Петров в края си са били доста богати мъже, макар и стигнали по различен път до това.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пищова за Алексей Петров: Беше много хубаво и мъжко момче, знам къде е убиецът му
Next: Богът на Парите ще се усмихне широко на тази зодия – очакват я ТРИ ГОДИНИ луд финансов късмет

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.