Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки пръст управлява два органа в тялото: Японски метод, който ще ви излекува за минути
  • Новини

Всеки пръст управлява два органа в тялото: Японски метод, който ще ви излекува за минути

Иван Димитров Пешев април 13, 2023
gashasyhasdasdas.png

Азиатците отдавна са доказали, че използването на алтернативни методи за лечени е не само ефективно, но понякога постига много по-добри резултати от традиционната медицина. Масажът заема почетно място в културата на Япония и Китай, а ползите от него са неизброими.

По-интересното е обаче, че човек може да се самолекува чрез масаж и днес ще ви покажем точно как – необходими са ви само 5 минути на ден!

Джин Шин Джитсу (Jin Shin Jutsu) е древно японско лечебно изкуство , което помага да балансирате емоциите си чрез стимулиране на определени точки на ръцете ви.

 

Jin Shin Jyutsu попада в областта на алтернативната медицина и неговата цел е да балансира енергията на тялото ви и да му осигури физическо и емоционално здраве.

Тази философия се основава на теорията, че всеки пръст е свързан с определени органи  и с определени емоции.

Ако искате да работите върху определен орган, вземете съответния пръст с пръстите на другата ръка и го стиснете за 3-5 минути. Дишайте дълбоко, докато правите това.

След това масажирайте всеки пръст на ръката си известно време, за да постигнете перфектна хармония в тялото…

 

Какви са ползите: Намалява болката и стреса, релаксира тялото, регулира съня, подобрява кръвообращението и концентрацията, укрепва имунната система, подобрява състоянието на кожата и пречиства тялото.

По-долу ще прочетете с кои органи е свързан всеки от пръстите на ръката ни:

 

Палец

Органи: стомах и далак

Емоции : депресия и тревожност

Физически симптоми: болки в корема, кожни проблеми, главоболие, нервност.

Показалец

Органи : бъбреци и пикочен мехур.

Емоции: разстройство, страх, психически стрес.

Физически симптоми : болки в ставите и мускулите, зъбобол, пристрастяване и изпитания.

Среден пръст

Органи: черен дроб и жлъчка.

Емоции: объркване, гняв, нервност.

Физически симптоми: нарушения на кръвообращението, нередовен цикъл, зрителни и зрителни смущения, умора, мигрена, главоболие.

Безименен пръст

Органи: бели дробове и дебело черво.

Емоции: негативизъм, тъга, страх от отхвърляне.

Физически симптоми: лошо храносмилане, шум в ушите, подобно на астма затруднено дишане, дълбоки кожни промени.

Малък пръст

Органи: сърце и тънки черва.

Емоции: несигурност, безпокойство, чувство за безполезност.

Физически симптоми: проблеми с кръвното налягане, проблеми със сърцето, възпалено гърло, проблеми с костите и нервната система.

Continue Reading

Previous: Слави Трифонов: Унизителен цирк, показателен за психическото и моралното състояние на някои хора
Next: Бомба: Синоптичката Христина Балинска за първи път разкри възрастта си и направи шокиращо признание

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.