Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички имаме ракови клетки в тялото си, които се събуждат шест пъти в живота-Ето как да ги спрете да се превърнат в тумори
  • Новини

Всички имаме ракови клетки в тялото си, които се събуждат шест пъти в живота-Ето как да ги спрете да се превърнат в тумори

Иван Димитров Пешев април 25, 2023
faskyasiyasoykasidsa.png

Факти, които всеки трябва да знае.

В тялото на всеки човек има ракови клетки, които се „събуждат“ около шест пъти през живота.

Невъзможно е да ги идентифицирате с помощта на стандартен тест – необходимо е техният брой да надвишава определен знак.

Човешката имунна система помага в борбата с тях.  Освен това не им позволява да се размножават. Колкото по-малко хранителни вещества получава човек, толкова по-уязвим към раковите клетки става тялото му.

Ето най-честите провокатори на рак:

  • Нездравословен начин на живот,
  • Недохранване,
  • Замърсена околна среда,
  • Генетика.

Химиотерапията, широко използвана при лечението на рак, има вредно въздействие върху белите дробове, бъбреците, сърцето, черния дроб и други органи в тялото. Унищожава не само раковите, но и здравите клетки.

Лечението на рака с лъче- и химиотерапия води до намаляване на размера на тумора, но не и до пълното му изчезване.

Химиотерапията отслабва имунната система и пациентът става много уязвим към много инфекции. Хирургическата интервенция може да доведе до разпространение на рак в други органи и системи на тялото.

Само чрез укрепване на имунната система можете да предотвратите размножаването на раковите клетки. Ето какво трябва да направите за това:

1) Избягвайте храни, които раковите клетки ядат  – без любимата си храна те просто ще умрат. Те включват:

  • преработени храни и червено месо , които повишават киселинността в тялото:
  • мляко , което създава слуз в стомашно-чревния тракт – любимо местообитание за раковите клетки;
  • захарта  е друга храна, която раковите клетки обичат да ядат, заменете я с мед, но в умерени количества.

2) Вземете добавки с витамин Е, антиоксиданти, незаменими мастни киселини. Всичко това укрепва имунната система.

3) Алкализирайте тялото си:  Включете семена, ядки, пълнозърнести храни, зеленчуци и плодове в диетата си. Пийте повече зеленчукови сокове и яжте сурови зеленчуци няколко пъти на ден – те стимулират растежа на здрави клетки.

4) Винаги пийте само вода, пречистена от вредни микроорганизми, тежки метали и токсини.

5) Намалете консумацията на месо, доколкото е възможно , което отнема много време за смилане, остава в червата и причинява натрупване на токсини.

6) Пийте зелен чай вместо кафе, изключете шоколада от диетата.

Индия

7) Насищане на тялото с кислород. Направете това чрез физически или дихателни упражнения, както и енергично ходене. Раковите клетки не могат да живеят в наситена с кислород среда, така че дишайте дълбоко.

8) Мислете позитивно. Опитайте се да избягвате негативни мисли и стресови ситуации. Променете отношението си към живота и себе си. Почивайте повече и се опитайте да живеете живота си щастливо и пълноценно!

Не забравяйте да вземете предвид тези съвети. Вашето здраве е само във вашите ръце!

Continue Reading

Previous: Голям гаф на Петя Дикова в ефира на БТВ. Разсипаха я
Next: Голяма изненада: Красен Кралев и Виктория Петрова взеха тежко решение

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.