Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички се присмиваха на Никола, а той им натри носовете: Живее в къща, за която не плаща вода и ток и управлява всичко с 1 бутон
  • Новини

Всички се присмиваха на Никола, а той им натри носовете: Живее в къща, за която не плаща вода и ток и управлява всичко с 1 бутон

Иван Димитров Пешев юли 14, 2023
nwerriewtkewktrewor.png

Всички ми казаха, че съм луд, спомня си младият Никола, който от известно време е жител на Фрушка гора (Войводина), но и горд собственик на къща, за която не плаща никакви сметки!

Казвали му, че е луд, когато купил парцел на Фрушка гора, разчистил част от него и обявил на всички, че смята да живее там.

– Като дойдоха майсторите, направо ми се изсмяха: „Приятелю, какво си мислиш, че правиш?! Ама хайде, като ни плащаш, ще ти работим… Обаче като свършиха, казаха: „Леле, къщата е като от американски филми“, спомня си Никола, уеб дизайнер на свободна практика по професия и уеб графичен дизайнер, който се интересува много от енергетиката.

 

Благодарение на това той лично проектира и реализира повечето неща на принципа „направи си сам“. В разговор пред камерите той, за съжаление, не показа как изглежда къщата отвътре, но съдейки по „фасадата“, е доста впечатляваща.

Цветът, изборът на материали, размерът и формата напомнят планинска къща и се вписват чудесно в заобикалящата зеленина и природа. Има и покривен прозорец, за да може да се наслаждава на звездите през нощта, докато лежи.

Къщата е обшита с дъски от сибирска лиственица, която издържа 500 години, това е дърво, което диша, дори не трябва да се боядисва, пуска смола…

 

Никола казва още, че не разбирал нищо от зидария и строеж на къщи, нито от тухли, нито от материали, но искал да има къща точно такава, каквато е сега. Пред нея има голяма покрита веранда, или „навес“, както бихте казали, създадена за наслада, пиене на кафе или обяд с домашна бира, когато дойде компания. А наоколо е хладец.

На Фрушка гора има ваканционни домове, къщи и вили, но не като тази. Това, което отличава Никола от другите, е фактът, че той е собственик на напълно автономна, самоподдържаща се къща, която се „издържа“ сама и за която Никола не плаща никакви сметки – нито за вода, нито за ток, отбелязва се в материала.

Никола е напълно „извън мрежата“, което означава, че не е в електрическата мрежа благодарение на слънчевите панели, които генерират електричество за домашните му уреди и интернет.

 

Управлява ги с бутон, през екрана, който винаги показва колко са пълни батериите, които между другото не са евтини – 4 броя за около 2000 лв. Има и фризер, в който охлажда напитки за компанията за няколко часа, а през лятото хладилникът е включен нон стоп.

В къщата има интернет и всичко останало, което имат и другите модерни къщи.

Що се отнася до водата, тук има и паричен плюс – къщата събира дъждовната вода, която се използва за къпане и се използва в домакинството.

Проектира и система за събиране и филтриране на принципа „направи си сам“, а на въпрос дали се къпе с тази вода, отговаря – къпе се и мие косата си от няколко години, и всичко е повече от нормално!

Дори, както казва Никола, косата му е по-жива отпреди – по-хубава и по-мека, защото дъждовната вода няма котлен камък. Няма пърхот, не е мазна и трябва само малко шампоан.

Дъждовната вода от два улука се събира в три кубически метра „дъждовник“, разположен под верандата. Под улука е първият механичен филтър, който премахва листата и мръсотията, след което минава през два или три подобни, като UVC лампа и активен въглен. Хлор, казва той, не се добавя.

Никола подчертава още, че обича града и всичко, което цивилизацията предлага, че не се е изолирал или отчуждил от хората, те идват при него и той отива при тях.

Миналата зима изкарал в къщата – има изолация, парно, радиатори. Отоплява се на дърва, като през зимата се отоплява едновременно с това и бойлера. През лятото ходи бос и се къпе със студена вода във външния душ до къщата.

 

След като започнал да живее така, казва той, не боледувал поне пет години, а преди това, спомня си, боледувал поне пет пъти в годината.

За лаиците има и обяснение, че къщата му работи енергийно като мобилен телефон: както когато зареждате мобилен телефон, го включвате в зарядно, а моето зарядно са слънчевите панели.

А през зимата? Е, през зимата слънцето е ниско, така че слънчевите панели не винаги могат да „поддържат“ къщата, така че генераторът влиза в действие. Целият „кръвоток“ на къщата му има серия от топлообменници, нагреватели…

Част от водата се използва и от близкия кладенец. Къщата му е „умна“, така че има гласови команди и сензори и камери, електрически крушки, количеството вода в резервоара и количеството електричество в батериите…

Когато той мило моли Сири, която на шега я нарича домакинята от къщата му, тя прави всичко за него. Единственото нещо, което за съжаление не може, е да сече дърва.

Никола обясни, че има и апартамент в града, който дава под наем.

Иначе не се е отказал от града, но обожава Фрушка гора и обича чистия въздух, изворната вода, спокойствието, тишината и природата, която се старае да не замърсява, а да живее в хармония с нея.

А какво да кажем за тоалетната? И това е решил „естествено“. Има трикамерна септична яма, в която като „пробиотици“ за септичната яма е вкаран декомпозитор, който изчиства всички мазнини и нечистотии и след приключване на процеса от третата камера излиза само минерализирана вода.

Септичната му яма се простира почти по цялата дължина на парцела, в края на който има огромен дъб, който „пие“ водата. Един дъб може да изпие до 200 литра вода на ден, казва Никола.

Изумително, нали?

Continue Reading

Previous: Внимание: Масови верижни катастрофи на магистрала Тракия
Next: Има такава държава! Тук няма крадци, има само 200 полицая и 28 депутата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.