Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички я търсеха, но без успех. Загадъчното изчезване на дъщерята на Ал Бано и Ромина Пауър
  • Новини

Всички я търсеха, но без успех. Загадъчното изчезване на дъщерята на Ал Бано и Ромина Пауър

Иван Димитров Пешев май 8, 2023
rrrroasorasirasoras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Преди около 30 години този дует от Италия покори всички континенти. Песните на Ал Бано и Ромина Пауър бяха за любовта и безоблачното щастие. Техните песни олицетворяваха висшите романтични отношения не само между младите хора, но и между съпрузите.

Всъщност те пееха за себе си, защото на всички им се струваше, че техният съюз е много силен и любовта става по-силна с годините.

Но цялата тази идилия рухна за една нощ. И това се случи, когато голямата им дъщеря, красивата Иления, изчезна. Оттогава са изминали почти 30 години, но мистерията със загадъчното изчезване на момичето все още не е разгадана.
Влечение към пътешествия

Иления е родена през 1970 г. Вероятно малко хора знаят, но в звездното семейство има четири деца, но за Иления винаги се говореше като за най-талантливата и способна.

От детството си тя лесно успявала във всичко с което се захване. Учила чужди езици, пеела и танцувала добре, а когато пораснала, дори няколко пъти се снима във филми.

Като пораства влиза в колеж и в същото време започва работа като бавачка. Този импулс бил неразбираем за мнозина, защото семейството по очевидни причини не се нуждаело от пари. Но такава била Иления – тя искала да постигне всичко сама.

От детството си момичето усещало любов и грижи. Тя дори не се притеснявала от факта, че родителите й много често, поради натоварения си график, не са у дома. Вероятно защото родителите постоянно дълго време разговаряли с децата по телефона и носели подаръци от всяка командировка.

Когато родителите били у дома, те прекарвали цялото време до децата си и винаги знаяли всичко за хобитата и интересите им.

Например, Иления много обичала да пътува и да научава нещо ново. Тя винаги ходела на пътуванията си само с малка раница, в която имало дневник за пътуване, където момичето записвало всичко, което виждало наоколо. Бащата говореше за дъщеря си като за умна и красива жена и споделял, че тя има много независим характер.

Родителите винаги пускали Илиения на всяко ново пътуване с известна степен на страх, но, знаейки характера й, не й противоречали.
Иления Каризи
Иления Каризи

Така се случило и този път. Иления била на 23 години, когато й хрумнало да замине за Америка и по време на това пътуване решила не само да изследва нов свят за себе си, но и да напише книга за него. Тя искала да напише книга с главни герои бездомници, които поради различни обстоятелства са принудени да живеят на улицата.

Родителите не разубедили дъщеря си. Имало две причини за това: имали й доверие и очаквали от нея да бъде благоразумна. По време на пътуването си Иления си взела отпуска от колежа и през есента на 1993 г. се впуснала в ново приключение.

Момичето решило да пътува на стоп, като взела със себе си само необходимите неща, които биха могли да му бъдат полезни по пътя, и малко пари. С преминаващи коли момичето прекосило през цяло Мексико и част от Америка.

След като стигнала до Ню Орлиънс, Луизиана, тя решила да спре тук, за да изчака Нова година и след това да продължи.

Има и друга версия защо Иления тръгва на път с толкова малко багаж. Година по-рано, по време на следващото си пътуване, тя се запознава с Александър Масакела, който е уличен музикант. Тя толкова се привърза към този мъж, че дори го наричала свой господар.

Благодарение на този човек Иления се пристрастила към наркотиците и въпреки че родителите й били изключително против подобно запознанство, тя не прекъснала отношенията с този мрачен субект. Именно при него и отишла.
Загадъчното изчезване

Последния път, когато Ал Бано чул гласа на Иления, бил когато тя го поздрави за Нова година. След това никой не я е чул и видял. Тя буквално изчезнала в непознатия град, изпарявайки се завинаги.

В тяхното семейство било обичайно, когато Иления тръгва на следващото си пътуване, да се обажда у дома веднъж седмично.

Но когато изминали 10 дни от последното й обаждане, родителите й били сериозно притеснени. Всички канали били задействани, консулството в Съединените щати било уведомено и полицията започнала разследване на изчезването.

Разпитани са всички, които са видели Иления в последните дни преди изчезването. И всички в един глас твърдели, че Иления приличала на онези бездомници, за които щяла да напише книга.

Полицията установила, че момичето е наело хотелска стая в район със съмнителна репутация, където са извършени множество престъпления.

Не по-малко интересен бил човекът, с когото живеела в стаята. Полицията бързо установила, че това е нейният дългогодишен познат Александър Масакела.

Една вечер съседите чули, че в стаята им има шум. Очевидно момичето се е скарало с Александър и след това, без да вземе нищо със себе си, е напуснало стаята. По думите му той я е чакал цяла седмица. И след това той спокойно взел нейните чекове и нещата и напуснал стаята, за да се настани в друг хотел.

В този момент полицията го арестува.

Полицията установила, че Масакела е дългогодишен наркоман и също така е заподозрян в трафик на хора. Мъжът бил арестуван, но скоро освободен, тъй като нямало какви обвинения да му повдигнат.

Освен това нощният пазач на хотела уверено заявил, че е видял Иления да скача от моста в реката в началото на януари 1994 г. Въпреки че преди това той идентифицирал съвсем различно момиче, което също изчезнало безследно.

Масакела обаче бил освободен, а след това самият Ал Бано се срещна с него. Той предложил на този мъж близо 100 милиона долара, ако предостави информация за дъщеря им.

Но той мълчал и дори такава огромна сума не го накарала да говори. Интересен факт, но няколко месеца по-късно самият Масакела изчезнал, а Ал Бано и Ромина Пауър продължили да търсят дъщеря си повече от 20 години.
Разривът в отношенията

Изчезването на Иления разбива семейните им отношения. Освен това, след тези трагични събития, буквално на всяка крачка те били причаквани от журналисти, които искали да увеличат тиража на публикациите си за сметка на уж „сензационни“ новини. Някои писали, че специално крият дъщеря си някъде, други, че Иления е избягала с младоженец.

Сърцето на майката беше разкъсано на парчета от неизвестността и лудориите на журналистите, шумящи около мъката й.

Петима частни детективи, Интерпол, мафията, американската полиция – почти 20 години всички издирваха Иления Каризи. Но следа от нея така и не беше открита.

В края на деветдесетте Ал Бано казва в интервю, че смята дъщеря си за мъртва. Според неговата версия тя се хвърлила в реката, за да я преплува, но не успяла заради алкохолно или наркотично опиянение. Музикантът обясни защо тялото на Иления не е намерено: на това място има силно течение и десетки крокодили …

Ромина сметнала думите на съпруга си за предателство – тя все още се надявала да види дъщеря си жива, чакайки нейното завръщане. След скандал Ромина през 1999 г. и Ал Бано се разведоха.

Едва 15 години по-късно те обявиха официално, че признават дъщеря си за мъртва и тогава беше издаден смъртен акт.

През 2013 г. издирването на Иления беше официално прекратено. Ал Бано се опита да живее след трагедията и веднъж се обади на бившата си съпруга: той я покани да се изявят заедно на годишнината на Сан Ремо. И Ромина неочаквано се съгласи.

Днес дуетът отново се представя заедно, На сцената те отново изглеждат много близки, въпреки че във всички интервюта отричат ​​всяка друга връзка освен творческата. Очевидно те много се страхуват от ударите на съдбата, която някога безмилостно ги наказа за прекомерното щастие.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тайната е разкрита: Ето как да получите 2 кофи домати от един корен
Next: Майка и баща загубиха трите си деца след инцидент, но не се предадоха и година по-късно се случи чудо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.