Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всяка година по това време приготвям любимите доматки за зимата, научих всички близки да ги правят така
  • Новини

Всяка година по това време приготвям любимите доматки за зимата, научих всички близки да ги правят така

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
hdgfhrthererter.png

Прекратих варианта с покупки на домати през зимата – малцина знаят за този метод, но ние у дома го използваме всяка година. При това вкусът е един път! През есента ги подготвям, а след това през цялата зима се наслаждаваме на вкусни домати. Това е лесен и вкусен начин, който повечето хора трябва да научат, за да си приготвят консерви за зимата. При положение и как цените на доматите скачат тогава… този метод си заслужава повече от всякога.

Тези домати, приготвени без изкуствени добавки, могат да се съхраняват до 1 година и след отваряне остават вкусни. Без значение дали ги използвате за салата или като гарнитура, вкусът им остава изключителен. С тях също може и да се готви, това трябва да го знае всяка опитна домакиня.

Днес ще споделя как приготвям домашни сушени домати за зимата, и всеки, който ги опита, се интересува за рецептата. Този метод на подготовка е изключително прост, но резултатът са великолепни сушени домати, които следва да бъдат съхранявани на сухо и тъмно място.

Необходими продукти:

Около 5 кг необелени домати
1 глава чесън
Сол
Мащерка
Розмарин на вкус
Около 30 милилитра зехтин
Тези количества са достатъчни за консервиране на 1 голям буркан.

Начин на приготвяне:
още потемата
Изненадващо вкусни: яйца на скара – рецепта, която трябва да опитате!
Лесно и бързо: домашни мекици на фурна направени за няколко минути

Доматите се измиват добре под течаща вода и се нарязват на няколко по-малки парчета по дължина, в зависимост от тяхната големина. Подреждат се в тава, застлана с хартия за печене, като остават на разстояние около 1 см един от друг. Важно е указанията да се спазват точно.

Солта се поръсва отгоре, а при нужда се добавя малко сух розмарин върху всеки домат. Тавата се поставя в предварително загрята фурна на 200 градуса и се пече около 1 час. Тази процедура се повтаря два или три пъти, докато всички домати бъдат изпечени.

През това време, бурканите се измиват хубаво, чесънът се обелва и нарязва на ситно. Важно е след изпичане на доматите да започнете консервирането веднага, докато те са още топли. Използвайте буркани с обем 400 или 650 мл.

В чистите буркани се поставя нарязаният чесън и сухата мащерка. След това с шпатула се слага малко от вече сушените домати. Отново се добавя чесън и мащерка, след това домати, докато бурканът се напълни до около 1/3 от гърлото.

Бурканите се заливат със зехтин или олио (ако е необходимо), като доматите могат да се подправят допълнително със сол, но се внимава да не се пресолят, тъй като солта се добавя и преди печенето. Тази процедура се прилага за всички буркани, докато всички домати се изразходват.

Бурканите се затварят с плътни капачки и се обръщат с капачките надолу, за да постоят на стайна температура за 8-10 часа. След това бурканите се съхраняват в хладилник или на тъмно и хладно място при постоянна температура. По този начин консервираните домати ще са свежи и годни за употреба до 1 година.

АЛТЕРНАТИВЕН МЕТОД, който също е доста подходящ и изпробван:
Другият метод за консервиране е още по-лесен, но дава също вкусни сушени домати. Доматите се нарязват както е описано по-горе и се посоляват. След това се нареждат на слънце на проветриво място за 2-3 дни, като се предпазват от насекоми. След това сушените домати се съхраняват в торба на сухо и тъмно място. По този начин приготвените сушени домати могат да се съхраняват до 2 години.

Въпрос на предпочитания е кой метод ще избереш. Ако знаеш и други, ще се радвам да ги споделиш с мен в коментарите по-долу. Нека разменим още чудни идеи за предстоящата зима!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Новата двойка по БТВ побърка България: Снимки на Деси Стоянова от гримьорната с новия Сашко
Next: Доц. Кунчев с новини, които касаят всички по Черноморието

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.