Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вълна от гняв срещу Тити Папазов! Хората настояват за търсене на отговорност
  • Новини

Вълна от гняв срещу Тити Папазов! Хората настояват за търсене на отговорност

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
tewtwetewtetettt.jpg

Призиви за търсене на правна отговорност от Тити Папазов се разпространяват в
социалните мрежи. Причината е случаят със остригано момиче, която той сподели
в подкаста на известния рапър Тото преди време. След фрапиращата агресия срещу
18-годишната девойка от Стара Загора, която бе оставена с десетки рани от макетен
нож, остригана коса и счупен нос, общественото внимание се насочи и към президента
на баскетболния клуб на “Левски”.

 

Припомняме, че пред рапъра Тото Папазов разкри, че в миналото е имал интимна
връзка с 16-годишно момиче, което му е изневерило с негов много близък приятел.
За да я “накаже”, Папазов опитал да остриже косата ѝ. Тъй като тя се дърпала,
Тити направил дупки в нейната коса.

 

Много хора се възмутиха, че в разговора между Тото и Папазов свободно се говори
за насилието над момичето, а публиката се забавлява с разказа. В социалните мрежи
граждани коментират с гняв изказването, но се появи и пост, в който се споделят
нови подробности от профил с името на певицата Йоана Захариева-Йоко, която твърди,
че познава момичето от разказа.

 

Публикуваме коментара без редакторска намеса, правописът е запазен:

“За съжаление момичето, за което Тити разказа беше моя съученичка. Ужасът тогава
беше брутален за всички ни. Гергана (така се казва) след случката повече никога
не се върна в клас и ние никога повече не я видяхме. Чухме, че е емигрирала извън
България.

 

Ситуацията при Тото в предаването мина хей така, между другото. Той няма никаква
вина за безрасъдното изказване на този психопат Тити, защото прозвуча почти на шега. Тръпки ме побиха когато чух как
безцеремонно “човекът” Тити Папазов се похвали пред множеството зрители в залата
и интернет, как е постъпил с едно момиче в крехка възраст, нашето момиче, което
още нямаше 18. Само забрави да се допохвали, че е я е вързал с белезници за парното преди да започне да я подстригва и я оставя така, заключена, между
24-48 часа, докато я намерят близките й тогава.”

 

 

Дали казаното от нея е истина, не е потвърдено.

Припомняме, че в канала на Йонислав Йотов в YouTube, където бе излъчен и записът
от разговора с Тити Папазов, вече няма нито едно видео.

По непотвърдена информация причината са доклади заради изказването на Папазов
и предишни докладвания.

 

Вижте и някои мнения на граждани, провокирани от припомнения разказ на треньора:

“Трагедията е, че видеото не е заклеймено над 4 месеца и нямаше да бъде премахнато,
ако не беше случаят с Дебора. Трагедията е, че над 229 000 са го гледали, смяли
са се, намирайки го за забавно. Това е търпимост и толерантност към насилието,
за която цялото ни общество е виновно и която изгражда средата, в която се раждат
и възпитават насилниците!”, пише Петя К.

 

“Съд и завор”, призовава Венелин Д.

“Не може ли да бъде съден на база на това самопризнание – момичето по неговите
думи е било само на 16 г?”, чуди се Калояна К.

“Прокуратурата ще се самосезира, ако очевидец на случая подаде сигнал”, твърди
Нели Д.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази неделя, 6 август е Преображение Господне: небето се отваря и се сбъдват желания! Ето какво се прави
Next: Младеж се отказва от училищната екскурзия, за да помогне на самотния си дядо, намира скривалище със снимки в земята

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.