Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вярвате или не, но миризмата на изпуснати газове може да спаси живота ви – вижте как
  • Новини

Вярвате или не, но миризмата на изпуснати газове може да спаси живота ви – вижте как

Иван Димитров Пешев август 24, 2023
gsagzgsgewgewh.png

Учените твърдят, че миризмата на изпуснатите газове може да предотврати рака, а също така и други сериозни заболявания, видя Ко4.

Не, не се шегувам. Миризмата на изпуснати газове може действително да помогне за предотвратяване на някои сериозни заболявания като рак.

Д-р Марк Ууд, заедно с професор Мат Уитмън и други учени от Университета в Ексетър са направили изследване. Д-р Ууд заявява, че въпреки че сероводородният газ е добре известен като остър, неприятно миришещ газ в гниещи яйца и метеоризъм, той естествено се произвежда в тялото и всъщност може да бъде полезен за здравето, със значителни последствия за бъдещите терапии за различни заболявания.

Газът от сероводород се получава, когато бактериите разграждат храната и е ключов фактор за защита на митохондриите – електроцентралата на клетката.

Когато една клетка е подложена на болест, митохондриите използват малки количества сероводород, за да продължат да работят. Без сероводород клетките умират и губят способността си да контролират възпалението.

Безшумен, но подсилващ

Водородният сулфид има потенциала да намали риска от рак, диабет, инсулт, инфаркт, деменция и артрит, като защитава митохондриите. И това не спира дотук. Известно е, че сероводородът регулира съдовата функция и невротрансмисията в мозъка.

Така че следващия път, когато някой пръдне около вас, продължете напред и вдишайте възстановителните качества на изпуснатите газове.

Бъдещето на метеоризма

Журналът „Лекарствена химия“ публикува изследване, направено от Университета в Ексетър, където изследователите изолирали лечебната способност на газовете и създали съединение, което те наричат ​​AP39. Това съединение е тествано в лаборатории чрез изпращане на малки количества от сероводород в митохондриите.

„Резултатите ни показват, че ако стресираните клетки се лекуват с АР39, митохондриите са защитени и клетките остават живи”, обяснява д-р Ууд.

Това е доста убедителен аргумент, за да може човек да се освободи. Така че спокойно подушвайте и бъдете благодарни, че вашият съсед е изял всичкият този боб. И когато някой измрънка във вашата посока, винаги помнете, че сигурно му спасявате живота, докато пръцкате.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Откакто знам това вече не купувам мезета от магазина – просто заливам месото с водка или коняк, чакам 3 дни и готово
Next: Момиче превърна призрачна къща, необитавана от 30 години, в лъскаво имение

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.