Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Габриела и Иван си взеха малка каравана и не е за вярване в каква феноменално красива къща я превърнаха
  • Новини

Габриела и Иван си взеха малка каравана и не е за вярване в каква феноменално красива къща я превърнаха

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2022
akrkaskrasasvasv.jpg

Като всяко младо семейство британците Иван и Габриела Морисън решиха да си вземат свой собствен дом. Типично и за българите дори, те се оказаха с доста ограничен бюджет.

Двамата разполагали с 33 000 долара за всичко – купуването на дома им, ремонта и обзавеждането.

Габриела и Иван тотално се отчаяли щом видели колко скъпи са цените на имотите. Но точно преди да се откажат изцяло намерили една малка каравана. Тя била по джоба им, но съвсем не ставала за живеене.

Не изпускай тези оферти:

Все пак двамата решили да я закупят и да й направят основен ремонт. Оказа се, че това е било най-доброто решение, което са взимали в живота си.

Караваната, която е с дължина близо осем метра – 853,44 сантиметра, и широчина около два метра – 259,08 сантиметра, е с обща площ от 221 квадратни метра, а и дворно място от 128 квадратни метра.

Стълбище, което се удвоява като място за съхранение

 

Този малък дом включва няколко функции, които са често срещани в много по-големи домове, като лесен набор от стълби, вместо тромава голяма стълба, която води до спалното таванско помещение.

Стълбите също се удвояват като кубчета за съхранение, като осигуряват удобно място за поставяне на палта, ботуши, чанти, ръкавици, шапки … всичко, което стои по рафтове или шкафове в по-големите домове.

Напълно оборудвана кухня

 

 

Морисън скали хубава кухня. Тази част от дома им е не само просторна, но и може да се похвали с уреди в пълен обем, включително газова печка (с плот и фурна) и стандартен хладилник / фризер. Кухнята също така има винен хладилник, който е луксозен елемент дори и в много по-големи жилища.

Няколко други функции, които често не виждате в малките домове: дълбоки стени и базови шкафове, голяма мивка и облицован плот, които осигурява достатъчно пространство за приготвяне на храна и ястия.

Кухнята им дори е в пъти по-голяма от многото кухни с редовен размер в големите домове.

Тайната как малката къща се превърна в голям дом
Има три основни характеристики
, които правят този малък дом да изглежда много по-голям от скромния си вид.

Първо, таванът е доста висок, с размери около три метра – 350,52 сантиметра. Това създава усещане за простор. Само при кухнята не е така, защото тя е разположена под функционалните стълбища.

Друга функция за разширяване на пространството е внимателното разположение на прозорците в дома. Има прозорци от всички страни и на много различни нива.

 

Това означава, че почти навсякъде, където се обърнете, получавате гледка към природата отвън. Всеки може да оцени разликата между гледането навън през прозореца и гледането на солидна стена.

Най-накрая, във вградените шкафчета Габриела и Иван държат прибрани ежедневните елементи настрани, така че общото пространство не изглежда претрупано.

 

Това умно съхранение се прилага не само в кухнята, но и в офиса, основното жилищно пространство и под стълбището, така че съхраняваните елементи могат да се използват по всяко време, но няма да се пречкат из дома им.

Каквото и да си говорим малкото жилище на Габриела и Иван е едно истинско бижу.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мeдeнa пpeвpъзкa: Лeкувa cилнa кaшлицa пpи дeцa и възpacтни caмo зa eднa вeчep
Next: Враца потъна в скръб: Почина красива и обичана учителка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.