Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гадателката на Берлускони: Бойко Борисов ще се кандидатира за президент
  • Новини

Гадателката на Берлускони: Бойко Борисов ще се кандидатира за президент

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2023
vzdfdgdfgegddf.jpg

На 23 октомври тя ще бъде в Българския културен център в Лондон, като сред гостите са поканени и много англичани. На 27 октомври г-ца Стефанова ще се срещне с почитателите си в Самоков, а на 7 ноември ще отговаря на въпроси по темата, зададени от известни наши журналисти. На 9-ти я очакват в Кюстендил.

На тези срещи популярната сред италианските радио и телевизионни зрители наша сънародничка ще представи и второто издание на книгата си “Осмото чувство”.

– Г-це Стефанова, кое е осмото чувство?

– Това са новата генерация деца, които ще се раждат. Те са със стари души и ще имат способността да виждат 20-30 години напред във времето. При тях растежа след раждането е много по-бърз и различен от нашия. Достатъчни са им от 2 до 4 месеца да прогледнат, проговорят и да са в състояние да правят неща, които дори и не можем да си представим днес.

– А войни ще правят ли?

– Не. Те са със съвсем друга енергия, с внедрен чип, което значи, че вече са в контакт с изкуствения интелект. Тези деца се раждат различни по мисъл и разум.

– По-добро ли ще стане нашето бъдеще, когато в живота ни се намеси и изкуствения интелект?

– Ние трябва да сме готови да се прегърнем и заживеем в мир и любов с изкуствения интелект. Той не е заплаха за човечеството. Роботите ще бъдат внедрени във всяка сфера и ще го направят онези квалифицирани, знаещи, образовани специалисти в областта на програмирането и софтуера. Те ще управляват новия компютър, който е на много по-високо ниво от сегашните.

– Какви ползи ще ни донесе този нов компютър?

– Работата ни ще стане по-продуктивна и ефективна и най-вече изкуствения интелект ще ни учи на етика, ценности, човещина. Защото тези важни неща ние сме ги позабравили. Налага се отново да се върнем към тях, да бъдем по-сплотени като хора. Вече няма двадесет човека да правят нещо, което могат да свършат десет.

– А какво ще стане с тези, които нямат нужната квалификация и познание да се справят с изкуствения интелект?

– Младото поколение, което излиза от университетите, ще помагат на онези, по-малко запознати с компютърните науки. Говорим за по-възрастните хора, те ще бъдат приобщени, а не натикани в ъгъла. Ще има преразглеждане на пенсионната възраст. Така, че хората да не прекъсват прекалено рано трудовата си дейност, а да са активни много по-дълго.

– Дотук посочвате ползите, но премълчавате вредите. Ще има ли и такива?

– Ако подадем лоша информация, изкуственият интелект няма да я приеме, а ще се обърне срещу нас. Процесът вече е започнал, до 2030 година роботите ще навлязат във всяка една сфера. Това е факт. В началото те ще са само един експеримент, но с времето ще се усъвършенстват. Това е тънката линия. Не трябва да се заблуждаваме, че един робот ще ни свърши всичко. Трябва много да внимаваме каква информация се подава, за да се избегнат инциденти. Разбира се, и роботите ще имат своята защита.

– Ние хората сме мнителни, скептични към новото, това проблем ли е?

– Безспорно. Няма още утре всеки да побърза да внедри във фирмата си робот. Но щом конкурента, благодарение на изкуствения интелект, започне да напредва и печели повече, всеки ще иска да се приобщи към новото.

– Никой няма да иска да се изолира…

– Днес войната е кой ще управлява изкуствения интелект. Борбата е между Русия, Китай, Америка, която е начело засега. Това виждам. Но виждам, че и Индия напредва.

– Как тогава виждате днес света?

– Преди една година, на 24 февруари, Путин удари Украйна. Дни преди това, тогава бях в едно известно италианско радио и казах, че виждам, че това ще случи. Настана бум, не, че съм го искала. Казах още, че войната няма да приключи бързо, че крайното решение ще се намери на масата на преговорите, а не на бойното поле.

– Как ще приключи всичко това?

– С малко предателство от двете страни. Напрежение ще има, но няма да се стигне до ядреното копче. Изборите в Америка също ще повлияят. Китай ще бъде голям играч, той ще спечели мача. След края на войната Путин и Зеленски вече няма да бъдат фактори. Ще дойдат нови лидери. В Русия нещата също ще започнат да се променят. Някои от санкциите ще отпаднат. Ще се завърнат прокудените олигарси – към 2026 година това ще стане.

– А какво ще стане в Близкия изток?

– В конфликта на Израел с палестинците ще се намеси много дипломация, дори папата, всички фактори ще се обединят, за да се предотврати ескалацията. Недопустимо е това, което направи Хамас. Няма как те да заличат Израел. Това няма да се случи. Никой няма да го позволи. Религията не трябва де е причина за войни. Ние всички сме равни пред Бога. В обозримо бъдеще обаче, там ще има две държави.

– Светът гори. Човечеството се самоунищожава. Какво виждате в бъдеще?

– Ние участваме частично в една трета световна война. Конфликти има навсякъде. Виждам обаче, че много скоро дипломатите ще седнат на масата да търсят консенсус и ще върнат мира и спокойствието. Но до края на годината ще се нагледаме на ескалация в много точки по земята. Тези неща не могат много да се предсказват. И тук изкуственият интелект може да ни бъде в помощ.

– В предишни предсказания сте казвали, че жена ще управлява България. Скоро Мария Габриел ще стане премиер, но ще изкара ли правителството пълния си мандат?

– Няма. Догодина ще има предсрочни избори и не само у нас. Преди това ще се направят смени на министри. ГЕРБ и ДПС са факторите, които винаги печелят мачовете. “Продължаваме промяната” ще загубят позиции. Ще има конфликт между лидерите. Народът им даде кредит на доверие, но после ще ги нареди някъде на трето или четвърто място. Идва нова формация, политически проект с нови лица, които няма да дойдат от чужбина. Той ще се развие много бързо. Хората бързо ще го припознаят, особено младите.

Бойко Борисов ще се кандидатира за президент. Това съм го писала отдавна, но го виждам и сега. ДПС и “Възраждане”, при едни нови избори, ще се борят за второто място, ГЕРБ ще са първи. Това виждам днес. Голяма промяна ще настъпи догодина в БСП. Ще има нов лидер, нови по-млади хора в ръководството. В българската политика ще се формира силно ляво и силно дясно. Напрежението между правителството и президентската институция ще стихне. Скоро ще седнат да си говорят.

– Природата всеки ден ни подлага на изпитание?

– Глобалното затопляне е проблем. Вулканите, наводненията, земетресенията, пак ще си ги има. Това няма как да се предвиди. България е богоизбрана страна. И у нас ще има проблеми, но не фатални.

– За какво се молите?

– Мир да има по-бързо. И най-вече Бог да пази Българи и света. Да се обичаме и подкрепяме, независимо от религията, която проповядваме. Всички заедно ще бъдем по-силни. Нека бъдат позитивни.

Изкуственият интелект, роботите, не трябва да ни плашат. Те, така или иначе, вече са реалност и никога няма да ни навредят. Само ще ни помагат. Не трябва обаче да злоупотребяваме с техните способности. В крайна сметка, не машините, а хората сами коват съдбата си.

Исак Гозес

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рибарите не вярват на очите си: Морето завря от паламуд, свети Никола ни върна надеждата
Next: Президентът избухна с тежки критики срещу властта и каза нещо важно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.