Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Геният на древните българи: Пуснете скилидка чесън в млякото. Само за седмица чисти 10 коварни болести
  • Новини

Геният на древните българи: Пуснете скилидка чесън в млякото. Само за седмица чисти 10 коварни болести

Иван Димитров Пешев декември 8, 2023
ksdgkmdkgsdkmgkmdfh.png

Много се е изписало и изговорило за това имат ли алтернатива скъпите и често неособено ефективни лекарства по аптеките, които ни изписват личните лекари и специалистите.

Категоричен отговор на този въпрос е трудно да бъде даден, но е абсолютен факт, че изпитани трикове от народната медицина често вършат перфектна работа, както при профилактиката, така и при лечението на един куп заболявания.

Това важи с особена сила в случаите, в които става дума за методи, изпитани с течение на времето и стигнали до нас, след като предците ни са ги прилагали успешно векове наред.

Днес от КОЧ ще ви представим един гениален трик от времето на древните българи, който помага при 10 коварни заболявания, които, за съжаление, ни спохождат твърде често.

Тайната на лечебната му сила се крие в смесването на чесън и мляко. На пръв поглед тази комбинация ни се струва странна, но това изобщо не й пречи да бъде крайно ефикасна. Необходими са ни 10 смачкани скилидки чесън, половин литър прясно мляко, 3 супени лъжици бяла захар и 250 милилитра вода.

Млякото и водата се поставят на котлона в тенджера и към тях се добавя смачканият или нарязан на ситно чесън. Важно е огънят да бъде умерен. При непрекъснато разбъркване на сместа се добавя захарта. така получената лечебна напитка трябва да се пие топла (не гореща).

През годините е доказано, че чесновото мляко има поразително добър ефект и след приемането му в продължение на седмица е безценно при следните заболявания:

облекчава кашлицата (в този случай може да се добави и малко куркума);
регулира нивата на холестерол в организма;
облекчава сериозно артрита;
лекува астма;
предотвратява образуването на кръвни съсиреци;
прекъсва развитието на пневмония;
спасява ни от безсънието;
подобрява работата на храносмилателната система;
облекчава ишиас;
помага срещу импотентност;

Забележка:

Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да използвате каквито и да е средства от народната или алтернативната медицина, се консултирайте със своя лекар!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НОИ с важни новини за пенсионерите! Идва преизчисляване след броени дни
Next: Слави загубил майка си, трагедията станала преди месеци. Всички в екипа му пазили дискретност

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.