Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ГЕРБ печели изборите?
  • Новини

ГЕРБ печели изборите?

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2022
gereralsblasbasb.jpg

Ето ги резултатите от първия екзит пол по данни на БТВ:

Победител е ГЕРБ с над 25 %.

Втори е Продължаваме прояната с над 19 %

Трети са ДПС с 14 %.

Не изпускай тези оферти:

Четвъртото място е за БСП с около 10 %.

Почти толкова взимат и „Възраждане“.

ДБ взима около 8 %.

Голямата изненада е ИТН, които влизат в парламента по последни данни на косъм с 4,2 %.

Коалицията ГЕРБ-СДС печели парламентарните избори в България. Това сочат предварителните резултати.

На второ място е „Продължаваме промяната“.

Трети и четвърти са съответно ДПС и БСП.

Петото място е за партията на Костадин Костадинов – „Възраждане“. Шести ще се класират „Демократична България“ (ДБ).

На следващите две места са „Български възход“ на Стефан Янев и „Има такъв народ“ (ИТН) на Слави Трифонов, които към този момент не преминават границата от 4 %, която дава възможност на партиите да влязат в парламента.

Единствената промяна в крайното класиране може да дойде от гласувалите в чужбина.

Много е вероятно ДПС да се сдобие с още двама народни представители, а ИТН да прибави към актива си един и да влезе в парламента.

389 милиона лева – толкова струват общо четирите парламентарни вота през последните две години. Най-скъпи бяха изборите през ноември. Цели 124 милиона лева платихме за двата тура на вота 2 в 1 – за президент и парламент. За юлските избори държавата задели 84 милиона лева.

Вотът на 4 април ни струваше 110 милиона, в тях бяха парите и за първите машини за гласуване.

Изборите днес ще ни излязат още близо 71 милиона лева. Ето как са разпределени парите на държавата. Най-голям е делът на средствата, които Министерският съвет прехвърли по бюджетите на общините. От тях близо 15 милиона са за заплати на членовете на секционните комисии.

Други малко повече от 14 милиона са заделени за логистиката. Отпечатването на бюлетините, както и провеждането на разяснителната кампания на ЦИК струва 8,3 милиона лева.

Сметката за работата на МВР е близо 13 милиона лева, външното ни министерство получи бюджет от 7,7 милиона лева за вота извън страната.

Избирателните списъци се изработват от ГРАО. Дирекцията получи милион и 400 000 лева за тях. Междувременно Министерският съвет задели още пари по някои от перата.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Едно младо момиче: Адът се отвори със смъртта на дядо ми, сега всеки ден ме унижават, че съм бедна
Next: Черна вест попари България в изборния ден. Почина един от най-добрите ни певци

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.