Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гешев нокаутира ПП и ДБ. Опресни паметта им
  • Новини

Гешев нокаутира ПП и ДБ. Опресни паметта им

Иван Димитров Пешев декември 4, 2022
gshashaevasvasv.jpg

Някой отново не чете законите и Конституцията на страната – това бе лаконичният коментар на главния прокурор Иван Гешев за внесените от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ законопроекти, с които се отнемат правомощията на президента върху назначаване шефовете на НСО, ДАНС, ДАР и главния секретар на МВР, предаде Епицентър.бг.

Ръководителят на държавното обвинение направи това след лекцията, която изнесе днес пред студенти и преподаватели от УниБИТ.

Отношенията с президента може да са напрегнати, но имаме институционално уважение, подчерта главният прокурор, който обосновано застъпи тезата за върховенството на закона и разделението на властите като стълб на демокрацията.

Иван Гешев е категоричен, че тези законопроекти целят органичаване правомощията на държавния глава, преследват политически цели, рушат устоите на демокрацията и създават предподставки за репресии.

Не изпускай тези оферти:

Така главният прокурор влезе в синхрон с президента Радев, който даде същата оценка за внесените от ПП и ДБ законопроекти: „Несъстоятелно е партията, която сама реши да се асоциира с промяната, да настоява за връщане на порочния управленски модел. До неотдавна службите за сигурност бяха под прякото ръководство на ръчно управление на министър-председателя. Сега предлагат да се узакони корупционният комфорт“.

Главният прокурор подчерта, че внасянето на такъв тип законодателство показва, че в политическото пространство у нас започват да се налагат отречените прийоми на старите авторитарни институции.

„Това е опасно за гражданите!“, предупреди Гешев

Тези законопроекти са писани от хора, които са извън Народното събрание и зад тях прозират лични интереси за овладяване на властови ресурс, убеден е главният прокурор.

Без да навлиза в конкретика Гешев даде изключително ниска оценка на експретното ниво на законодателната дейност на Народното събрание.

В нашата крехка демокрация изкушенията са да овладееш правомощията на една власт, за да придобиеш още повече власт, предупреди той.

Политическата намеса върху съдебната система води до репресии, категоричен е Гешев

На въпрос за опитите за неговото отстраняване Гешев, попита: „Отстраняването на един човек, реформа ли е?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кирил Петков обяви изборна победа! Какво се случи
Next: Съдбоносно решение! Тошко Йорданов обяви бъдещето на ИТН

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.