Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гешев със сензационни нови разкрития за ареста на Борисов, КТБ, Васил Божков и Пеевски
  • Новини

Гешев със сензационни нови разкрития за ареста на Борисов, КТБ, Васил Божков и Пеевски

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2022
geshasraerastast.jpg

Ние почнахме война с престъпността, с олигарси, с членове на действащо правителство“, заяви главният прокурор

Ясно е, че между властите трябва да има взаимодействие. Ясно е, че има и четвърта власт, която е отдалечена и независима. Не смятам, че е правилно да коментирам политически въпроси. Това каза пред bTV главният прокурор Иван Гешев.

Попитан за исканията за неговата оставка, той заяви: „Кой ми иска оставката? Можете ли да ми кажете? Кажете кои са имената и после ще дам отговора“.

„Вчера се видях с трима човека, които след 9 септември са осъдени на разстрел и са последните останали живи. Невинни жертви на тоталитарния режим. Те ме подкрепиха в усилията, които прави прокуратурата“, сподели той.

Не изпускай тези оферти:

„За мен е много странно, че тези хора изказват подкрепа, а исканията за оставка са на синовете и внуците на номенклатурата на репресивния режим“, заяви Гешев.

„Съществената грешка, и продължавам да я правя, че продължавам да мисля, че можеш да промениш всичко, което се случва в страната, към по-добро“, каза още той.

На въпрос дали има война между институциите, той отговори: „Ние почнахме война с престъпността, с олигарси, с членове на действащо правителство“.

„Никой няма да бъде покровителстван, никой няма да бъде защитаван, ще спазваме закона. Това е разделителната линия“, категоричен беше главният прокурор.

„Няма да позволя като главен прокурор политиците да въздействат на съдебната система“, каза още той.

Относно дело срещу прокуратурата за бавене на разследвания той уточни: „24 часа задържане се осъществява от МВР, не от прокуратурата. Какво пише в акта на МВР не е проблем на прокуратурата“.

Относно изказване на президента Радев, че прокуратурата се ползва за репресии, Гешев заяви: „Този въпрос трябва да попитате президента“.

Той призна, че се е виждал и разговарял с президента на различни събития. „В последната година има диалог, за разлика от парламента, където виждам, че определени парламентарни групи ги виждам, че ги е страх да участват в диалог с прокурора“.

По темата за делото за КТБ Гешев посочи: „Тук въпросът е защо изчезна публичен ресурс около 7 млрд. и какви са последици от това, а не някакви подробности“.

„Аз съм един от десетките наблюдаващи прокурори по това дело“, уточни той.

Гешев не се поддаде на провокацията на водещата Мария Цънцарова за инициалите Д.П. в делото за фалиралата банка. „Аз не мога да гадая кой е Д.П. Ако смятате, че Д.П. е Делян Пеевски, желаете ли да ви отговоря? Аз не се притеснявам“.

„По делото са проверени всички кредити, свързани с него, и всички фирми, и те са възстановени“, обясни той.

„Всичко е проверено. Дали правилно съм разбрал въпроса ви, че става въпрос за Делян Пеевски? Аз ви казвам, че всичко е проверено“, каза още той.

„Има едно П, между другото. Прокопиев. Възможно е и да има буква П. Вкарвате ме в един разговор, който става невъзможен“, каза още Гешев.

Той увери, че са проверени и Иво Прокопиев, и Цветан Василев, и политици, и журналисти. Специално за Цветан Василев той каза, че по време на разследването е стигнал до заключението, че той е осъществявал неформална политическа власт или реална власт в държавата.

Попитан кои хора са олигарси, той обясни: „Моето определение е хора, които на базата на тази криминална трансформация на собствеността след 90-те години придобиха реална финансова, оттам и политическа власт, и които придобиха и медийна власт, връзка с различни мрежи от неправителствени организации и тази власт се употребява за собствено облагодетелстване

Водещата Мария Цънцарова се сбърка тотално по време на интервюто и се обърна към Гешев с „г-н Пеевски“. „Много този г-н Пеевски ви е влязъл в главата, защо така?“, развесели се той.

По думите, на това определение отговаря „обвиняемият Божков“.

По отношение на санкциите по закона „Магнитски“ срещу Делян Пеевски, той коментира: „Тези неща според европейското законодателство нямат никаква правна стойност“

„Българската прокуратура е извършила пълна проверка. Не са констатирани никакви факти и обстоятелства, които да подкрепят това нещо. Отделно сме запитали американските власти, които нямат нищо в подкрепа на това нещо“, заяви той.

Попитан дали заявява, че Пеевски не е търгувал с влияние, той каза: „Не. Ние казахме, че сме проверили и българската прокуратура не е установила такива факти и обстоятелства“.

„Всичко, свързано с Божков, Горанов, е проверено в делото, което е срещу г-н Божков. Там има екип от наблюдаващи прокурори, върху които главният прокурор няма правомощия“, каза още той.

Попитан дали има „висящо наказателно производство“, както твърди Бойко Рашков, срещу Бойко Борисов, Севделина Арнаудова и Владислав Горанов, той обясни:

„Не видяхте ли, че МВР без да уведоми прокуратурата предприе определени действия срещу закона? Това е тотално нарушение на закона.

След това се наложи действията да се повтарят. Вие знаете ли, че има наказателно производство, което не е приключило? Под ръководството на господин Рашков МВР започна огледално да повтаря действията по делото „Божков“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черна неделя. Ето кой се оказа убитият при масов бой по време на купон в Пловдив
Next: Хора падат като домино! Трагедията в Сеул става все по-страшна, жертвите се множат главоломно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.