Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гласят голяма промяна, засягаща всички, живеещи в блокове
  • Новини

Гласят голяма промяна, засягаща всички, живеещи в блокове

Иван Димитров Пешев май 15, 2022
bkovelkovev.jpg

Ще гласуваме по вайбър или по друг начин онлайн колко да е таксата във входа. Това предвиждат част от предлагани промени в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС).

Според Ламбро Попов от Асоциацията на дружествата, управляващи етажна собственост (АДУЕС), които са инициаторите за тези промени, големият проблем у нас е, че една трета от жилищата в страната са необитаеми.

„За това и 67% за започване на събрание на етажната собственост никога не се събират. Засега няма вариант за дистанционно участие и затова трябва да се промени. Проблем е високият кворум за вземане на решение“, обясни той, цитиран от „Монитор“.

„Управлението на жилищните сгради в другите страни е много по-сериозно регламентирано законово. Там има начини и за вземане на решение дистанционно.

В Испания например пък собствениците упълномощават управител да взема решение за оперативните проблеми като ремонти например. Подобно е положението и в Полша и Чехия.

В други страни пък всяка етажна собственост има свой правилник и решава дали да делегира права на управителните органи и дали да се събират на общо събрание, или да оставят управителните съвети да вземат решение“, обясни Попов.

Според него подобни промени в закона се предлагат от 3 години.

Браншовикът съобщи още, че само 11% от жилищата в страната ползват услугите на професионални домоуправителите. Това са резултатите от анкета сред собствениците на жилища в многофамилни сгради в областните градове на страната.

„Време е да се регламентира дейността на професионалните домоуправители, защото от това страда качеството на услугата. Всеки участва на пазара, без да отговаря на някакви изисквания, а тази работа трябва да се върши от подготвени лица“, добави Попов.

От асоциацията предлагат още с промени в ресорния закон намаляване на кворума за провеждане на общо събрание на етажната собственост – от сегашните 67 на сто на 51%. Друго предложение за промени е за създаване на единен публичен регистър на сградите в режим на етажна собственост, съдържащ информация за мандата на домоуправителя, негови координати – телефон и електронен адрес, информация за техническите характеристики на сградата, класа на нейната енергийна ефективност, както и информация за размера на събираните вноски за Фонд ремонт и обновление.

Според юриста и строителен предприемач Борис Кумпиков ЗУЕС си остава неработещ закон. По думите му този нормативен документ не функционира, защото в него има предвидени санкции, които са неприложими.

За пример той посочи възможността и задължението на домоуправителя да започва бързо производство за неплащане на сметките за входа и да иска изваждането на изпълнителен лист. Според него недомислено е и изискването решенията на общото събрания да могат да се обжалват не по-късно от един месец след провеждането им.

„Това е капан за хората, които живеят в чужбина например. Само в София има 200 000 празни жилища, много от които са на собственици, живеещи извън страната“, припомни юристът.

За 3 години: 700 предложения за редакция на закона
В отговор на въпрос за исканите промени в ЗУЕС от строителното министерство отговориха, че през 2019 г. МРРБ започна широк обществен дебат по отношение прилагането на закона, като вече има резултат 700 предложения за изменение на ЗУЕС и конкретни казуси с прилагането му. Направените предложения са разгледани и обсъдени в обособените работни групи по основните области от проблеми. В тях участват както експерти от МРРБ, така и специалисти от частния и неправителствения сектор.

Те фокусираха работата си върху: регулиране работата на т. нар. професионални домоуправители; създаване на механизъм за събиране на невнесени такси от „недобросъвестни“ съседи; засилване на контрола от страна на местната власт; да създаде законова възможност за учредяване на банкова сметка на етажната собственост – за средствата, събирани за управление и текуща поддръжка, не само за поддържането на фонд „Ремонт и обновяване“; банковата сметка да е на името на етажната собственост, не на физическо лице и да улесни кандидатстването за колективни кредити.

В резултат от дейността на работните групи и диалог с професионалните организации е подготвен работен проект за изменение на ЗУЕС.

За домашен любимец плащаме колкото и за нас
Собственици, ползватели и обитатели, които отглеждат в етажната собственост животни, подлежащи на извеждане, заплащат разходи за електрическа енергия, вода, отопление, почистване на общите части и абонаментно обслужване на асансьора за всяко животно в размер като за един обитател. Това е записано в последния вариант на Закона за етажната собственост.

Не се дължат текущите такси за ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Общото събрание с мнозинство повече от 50% от идеалните части от общите части обаче може да реши в тези случаи да плаща за времето на отсъствие 50 на сто от разходите за управление и поддържане.

Собственик, ползвател или обитател, който упражнява професия или извършва дейност в самостоятелен обект на етажната собственост, свързана с достъп на външни лица, заплаща разходите за управление и поддържане на общите части в размер от трикратния до петкратния размер, определен с решение на общото събрание.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Когато баща ми почина, мащехата ми ме взе от сиропиталището. Години по-късно дойде и моето време
Next: Още мълчат за това: Русия е извършила брутална атака по Евровизия в Торино

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.