Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гледайте на живо: Навръх 6 септември Бойко Борисов разкри какво ще е бъдещето на България
  • Новини

Гледайте на живо: Навръх 6 септември Бойко Борисов разкри какво ще е бъдещето на България

Иван Димитров Пешев септември 6, 2022
bsaboaskbaskbsa.jpg

Бойко Борисов се появи в Пловдив на площад „Съединение“ по случай националния празник. Още при пристигането си лидерът на ГЕРБ прегърна Дани Каназирева, която преди дни се отказа да е част от изборната надпревара, но остана кадър на парията. Каназирева го посрещна с усмивка и почти се разплака при прегръдката с него.

Бившият премиер бе придружен от членове на ГЕРБ, сред които Вежди Рашидов, Радомир Чолаков и Десислава Атанасова. На място присъстваха Георги Тотев и кметът на Пловдив Здравко Димитров.

„След като преди 2 години ни разединиха така, трябва да мислим как да обединяваме народа. Има наводнения навсякъде, това е стихия. Ако има виновни, има органи, които да се занимават с тях“, каза той.

По думите му всички младежи на ГЕРБ е там, но им е забранил да се пускат във Фейсбук, а просто да помагат.

Не изпускай тези оферти:

„Важно е държавата да има бързи реакции в такива моменти. АМ „Тракия“ вече е в безобразно състояние, нищо не е пипнато, това е опасно“, каза той.

„Слушам ги внимателно. Тези дни пак продължават да бръщолевят какво ли не. Ние като нация трябва да направим необходимото“, заяви Борисов.

Той изброи в колко много градове е било инвестирано от страна на ГЕРБ през годините на управление.

„Мислете как и кой ще управлява. Важно е след втори да се направи най-важното и да се загърбят различията. Не чета кой е първи, а чета какво отразяват агенциите в настроението на хората. 70% от българите казват, че в последната година живеят по-лошо. Кое да продължим ние, влошаването ли“, запита Борисов.

„Бойко Рашков от година и половина е министър, а Денков? Сега Демерджиев, понеже е пловдивчанин, това, което чух, че говори, мога и аз да го тълкувам“, каза Борисов и добави:

„Петков казва, че са вкарвани храни през границата, ама парите били за мен. Демерджиев пък казва, че граничарите са пускали хиляди мигранти да влизат. Граничари са ставали трафиканти. По пътя на логиката на Петков, всичко е отивало при Рашков и при него, и са напълнили страната с мигранти“, каза Борисов.

Той обаче заяви, че е по-важно да се каже какво ще се направи за хората:

„Ние ще върнем нормалните цени на нафта и горивата, за газа знаете, че се оправям винаги. Точка“, заяви лидерът на ГЕРБ.

„Когато председателствах ЕС, тогава в Брюксел отидохме заедно с Радев. Тогава демонстрирахме единството на нацията. След това дойдоха всички лидери на ЕС и ни поздравиха“, спомни си Борисов и каза, че тогава мотото на България е станало мото на целият ЕС – „Съединението прави силата“.

„Важно е егото малко да поприключи. Това поне по пътя на формалната логика. Те са се пенсионирали, те са по-ниско от нас. Пагубно е да си говорим така за избори. Оставете Петков, гледайте зад него. Нинова, гледайте зад нея. Ние се превърнахме на футболни агитки. Едно време Б сектор за Левски, Г за ЦСКА, а многото хора са в А и В. Затова кампанията трябва да е мъдра и да се обединим. Само така може да обезвредим кризата“, каза още Борисов.

Бившият премиер пожела успех на всички и нареди на кадрите на ГЕРБ да се върнат да помагат на наводнените села, но тихичко.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как да консумирате червения лук, за да се отървете от диабет, холестерол, грип, настинка, запек и да укрепите сърцето и кръвоносните си съдове
Next: Последна информация, токът внезапно спря: Унищожително земетресение, над 60 жертви! Цели квартали са изравнени със земята

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.