Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гледайте на живо: Навръх 6 септември Бойко Борисов разкри какво ще е бъдещето на България
  • Новини

Гледайте на живо: Навръх 6 септември Бойко Борисов разкри какво ще е бъдещето на България

Иван Димитров Пешев септември 6, 2022
bsaboaskbaskbsa.jpg

Бойко Борисов се появи в Пловдив на площад „Съединение“ по случай националния празник. Още при пристигането си лидерът на ГЕРБ прегърна Дани Каназирева, която преди дни се отказа да е част от изборната надпревара, но остана кадър на парията. Каназирева го посрещна с усмивка и почти се разплака при прегръдката с него.

Бившият премиер бе придружен от членове на ГЕРБ, сред които Вежди Рашидов, Радомир Чолаков и Десислава Атанасова. На място присъстваха Георги Тотев и кметът на Пловдив Здравко Димитров.

„След като преди 2 години ни разединиха така, трябва да мислим как да обединяваме народа. Има наводнения навсякъде, това е стихия. Ако има виновни, има органи, които да се занимават с тях“, каза той.

По думите му всички младежи на ГЕРБ е там, но им е забранил да се пускат във Фейсбук, а просто да помагат.

Не изпускай тези оферти:

„Важно е държавата да има бързи реакции в такива моменти. АМ „Тракия“ вече е в безобразно състояние, нищо не е пипнато, това е опасно“, каза той.

„Слушам ги внимателно. Тези дни пак продължават да бръщолевят какво ли не. Ние като нация трябва да направим необходимото“, заяви Борисов.

Той изброи в колко много градове е било инвестирано от страна на ГЕРБ през годините на управление.

„Мислете как и кой ще управлява. Важно е след втори да се направи най-важното и да се загърбят различията. Не чета кой е първи, а чета какво отразяват агенциите в настроението на хората. 70% от българите казват, че в последната година живеят по-лошо. Кое да продължим ние, влошаването ли“, запита Борисов.

„Бойко Рашков от година и половина е министър, а Денков? Сега Демерджиев, понеже е пловдивчанин, това, което чух, че говори, мога и аз да го тълкувам“, каза Борисов и добави:

„Петков казва, че са вкарвани храни през границата, ама парите били за мен. Демерджиев пък казва, че граничарите са пускали хиляди мигранти да влизат. Граничари са ставали трафиканти. По пътя на логиката на Петков, всичко е отивало при Рашков и при него, и са напълнили страната с мигранти“, каза Борисов.

Той обаче заяви, че е по-важно да се каже какво ще се направи за хората:

„Ние ще върнем нормалните цени на нафта и горивата, за газа знаете, че се оправям винаги. Точка“, заяви лидерът на ГЕРБ.

„Когато председателствах ЕС, тогава в Брюксел отидохме заедно с Радев. Тогава демонстрирахме единството на нацията. След това дойдоха всички лидери на ЕС и ни поздравиха“, спомни си Борисов и каза, че тогава мотото на България е станало мото на целият ЕС – „Съединението прави силата“.

„Важно е егото малко да поприключи. Това поне по пътя на формалната логика. Те са се пенсионирали, те са по-ниско от нас. Пагубно е да си говорим така за избори. Оставете Петков, гледайте зад него. Нинова, гледайте зад нея. Ние се превърнахме на футболни агитки. Едно време Б сектор за Левски, Г за ЦСКА, а многото хора са в А и В. Затова кампанията трябва да е мъдра и да се обединим. Само така може да обезвредим кризата“, каза още Борисов.

Бившият премиер пожела успех на всички и нареди на кадрите на ГЕРБ да се върнат да помагат на наводнените села, но тихичко.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как да консумирате червения лук, за да се отървете от диабет, холестерол, грип, настинка, запек и да укрепите сърцето и кръвоносните си съдове
Next: Последна информация, токът внезапно спря: Унищожително земетресение, над 60 жертви! Цели квартали са изравнени със земята

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.