Адам не беше посещавал майка си години наред, пренебрегвайки я, след като започна своя самостоятелен живот. Един ден, когато трябваше да вземе някакви документи от дома ѝ, той откри къщата разрушена и изоставена.
Даяна Евънс отгледа сина си Адам сама. Въпреки трудностите, тя работеше усилено, за да му осигури храна и образование. След като завърши гимназия, той замина да учи в университет далеч от дома.
Въпреки че ѝ беше трудно, Даяна с радост го изпрати в Ню Йорк, докато тя остана в Калифорния. В началото поддържаха връзка, а Адам ѝ се обаждаше, когато имаше време.
През годините Даяна така и не успя да го посети. Разговаряха основно по телефона, но с времето обажданията ставаха все по-редки.
Когато Адам щеше да завърши университета, се обади на майка си:
— Мамо, след две седмици завършвам! Ще можеш ли да дойдеш?
Даяна едва сдържа сълзите си от радост. Тя беше решена да присъства на този важен момент. Започна да работи допълнително като детегледачка, за да събере пари за билет и подарък. Купи му стилен часовник и гордо разказа на продавачката, че синът ѝ завършва престижен университет.
В деня на дипломирането тя пристигна в Ню Йорк, а Адам я посрещна на летището. На церемонията Даяна сияеше от гордост, снимаше всеки момент и развълнувано викаше името на сина си.
След това двамата отпразнуваха в изискан ресторант. Адам настоя той да плати сметката:
— Работех почасово, мамо. Това е моята благодарност към теб!
Даяна беше трогната. Подари му часовника, а Адам се усмихна широко:
— Ще го нося всеки ден, за да ми напомня за теб.
След като се върна в Калифорния, Даяна очакваше посещението на сина си.
— Ще се опитам да дойда, мамо, но имам интервюта за работа. Ще ти звъня! — обеща той.
Но с времето обажданията намаляха, а после спряха. В последните им разговори Даяна намекваше, че се чувства самотна и че е отслабнала, но Адам не придаваше значение.
Потънал в работа и връзката си с модел, той забрави за майка си. Едва когато му потрябваха документи от Калифорния, реши да се върне, но без да ѝ каже.
Пристигайки у дома, той видя руини—къщата беше разрушена, дворът обрасъл, а оградата паднала. Опитвайки да се свърже с майка си, тя не отговаряше. Тогава отиде при стария съсед, г-н Грийн.
— Какво се случи с майка ми? — попита разтревожено.
— Имаше буря преди няколко месеца. Къщата пострада, но тя нямаше пари за ремонт. Не искаше да те тревожи и се премести в старчески дом.
Адам беше потресен. Веднага отиде при нея и я видя в инвалидна количка—слаба и крехка.
— Мамоо… съжалявам! — падна на колене, плачейки.
— О, скъпи, не говори така. Просто се радвам да те видя! — каза Даяна, сълзите ѝ също се стичаха.
Адам обеща:
— Повече никога няма да те оставя сама.
Той ремонтира старата им къща и върна майка си там. Реши да премести бизнеса си в Калифорния, а приятелката му също се присъедини. От този момент тримата заживяха заедно, като се грижеха един за друг и отново бяха истинско семейство.