Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям мистериозен тунел, пълен със злато и съкровища се намира в България
  • Новини

Голям мистериозен тунел, пълен със злато и съкровища се намира в България

Иван Димитров Пешев юни 25, 2023
zastlqitqkkkkrasra.png

Мистериозен подземен тунел прекосява цяла България,твърди доц. Ангел Калинов, оглавяващ катедрата по генетика към ВСИ – Пловдив, цитиран от Петел.бг.

Той уверява, че е посещавал тунела.

Според него тунелът е строен още от траките. Широк е 7 метра и входът му се намира близо до Асеновата крепост край Асеновград. Предполага се, че тайнственият тунел започва от подножието на Родопите, минава под Стара планина и стига чак до крепостта Арчар, до река Дунав.

Легенди разказват, че около скалния феномен Белинташ имамножество подземни коридори. Според преданията, именно на тези места траките са криели своите съкровища.

Доц. Калинов смята, че недалеч от Белинташ са скрити съкровищата на Вълчан войвода, както и много други хайдути.

Една от легендите разказва, че Александър Македонски е скрил златна колесница в пещерите край Равен камък и Момин камък. Според една стара карта в подземията на Белинташ има 3 олтара и 6 входа към техните зали. Един от тунелите започва от „Червената стена“ над Бачково и се свързва директно с Бачковския манастир.

Подозира се, че пловдивските тепета също се свързват с таен тунел със село Марково. Различни преданията разказват, че в този тунел са скрити съкровищата от персийския поход на Александър Македонски. Гръцки източници смятат, че на това място е погребан чичото на Македонски.

Доцентът е открил, че под Младежкия хълм в град Пловдив има 7 прохода, които водят към гробницата на тракийски цар.

Според Калинов седемте входа символизират седемте чакри на човешкото тяло.

През това тепе преминава минерална вода, която идва от Родопите и влиза в царския дворец на Бунарджика.

 

В двореца е имало бани, а пловдивчани разказват, че около него е имало минерален извор, който е пресъхнал през 1928 г. Смята се, че дворецът на Бунарджика е построен от древните траки, но е обновен от Филип Македонски.

Доц. Калинов вярва, че Трихълмието на Пловдив крие много тайни и несметни съкровища.

 

За да бъдат намерени съкровищата обаче, е необходимо хората да преодолеят редица смъртоносни капани, които дебнат на всеки вход. Хроники от 1925 г. разказват, че френска експедиция е влязла в мистериозен тунел под Стария град и повече не е била видяна.

Continue Reading

Previous: Всеки иска да посети това българско село: Истинско чудо на природата е
Next: Откриха много странна находка под основите на храм в Ботевградско

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.