Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям празник е в понеделник, а на трапезата задължително се слага…
  • Новини

Голям празник е в понеделник, а на трапезата задължително се слага…

Иван Димитров Пешев март 24, 2024
sdfvbdsfbdfngfhmghjmjh.png

На 25 март празнуваме Благовещение. Всяка година този християнски празник се пада в един и същи ден. Библейското поверие гласи, че при оповестяване на благата вест от Св. арх. Гавриил на Пресвета Богородица, че ще зачене и роди син, долетели кукувици и лястовици, за да известят за идващата пролет.

Света Богородица е закрилница на майките и това е причината празникът да се чества от тях.

Както много други празници, и Благовещение е както религиозен, така и народен празник, известен още като Благовец и „половин Великден“.

Традиции и обичаи на Благовещение

На този ден е желателно цялото семейство заедно да отиде на църква и да бъде с нови дрехи. По този начин се привлича новата, позитивна енергия и човешката душа се възражда към добро.

В църквата се носи стрък босилек, който се освещава и се връща обратно у дома. На Благовец се засажда босилек в саксия, за да пази дома.

На празника трябва да се стане рано, за да е богата годината. Първото парче от обредната пита се отчупва от домакинята и се оставя пред прага на дома. То е предназначено за домашния дух, който покровителства къщата.

На празничната трапеза трябва да се събере целият род. Приготвената питка се маже с мед и с нея се черпят съседи и близки. Празникът се посреща с чисти домове и дворове, а боклукът се пали, за да се изгорят и болестите.

Не се върши никаква домакинска работа. Дори птиците не свиват гнезда.

Друга традиция, свързана с този християнски празник, е пробиването на ушите на момиченцата. Вярва се, че на този ден няма да ги боли заради кръжащия над тях архангел Гавраил.

На този „благ ден“ домакините не трябва плетат и шият. Поверието гласи, че на този ден всяка отрова губи силата си. Лоша поличба е, ако някой види щъркел, който не лети, а лежи или ходи.

Дръвчета, засадени на този ден, раждат много сладки плодове. Хубавото време на празника вещае плодородна година. Паленето на огньове е друга традиция заради вярванията в пречистващата сила на огъня. Децата и младежите прескачат запалените огньове за здраве.

От този ден и времето започва да се затопля. Според народните вярвания се извършва едно своеобразно природно пробуждане.

Кукувицата пристига, за да покаже, че зимата си отива, а топлината на лятото е все по-наблизо. Влечугите излизат от местата, където са прекарвали зимния период. Мечката приключва дългия си зимен сън.

Според традицията се палят парцали от конопено платно, за да се прогонят гущерите и змиите. Друг обичай е паленето на оборски тор във всички ъгли на двора. Той се изпълнява рано сутрин. Вярването е, че по този начин могат да се прогонят влечугите от двора.

Благовец е използван и за гадаене от момите в миналото. Те са поставяли във ваза с вода лалета и ако до три дни тези цветя разцъфвали, това означавало, че е дошло време да се задомят. Ако обаче цветята си оставали в първоначалния си вид, с неразтворени венчелистчета, това било знак, че е рано за сватба.

На 25 март хората, които отглеждат пчели, отварят кошерите и дават на пчелите шанса да летят свободно, на воля и да опрашват дърветата. По този начин дърветата се подготвят за създаването на свежи и вкусни плодове, а пчелите за създаване на вкусен и полезен мед.

За търсачите на злато и имане Благовещение също се счита за успешен ден. Вярва се, че на Благовец те ще открият заровени съкровища и бързо ще преодолеят периода на бедност и нищета.

Имен ден

На този ден имат празник хората, носещи имената Благо, Блага, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Вангел, Вангелия, Ева, Евангелина и други.

Празникът се пада по време на Великия пост, който изключва пищните трапези. Но на този ден църквата разрешава консумацията на риба, растителна мазнина и вино.

Постна, но същевременно богата трябва да е празничната трапеза. На нея задължително присъства обредна питка и риба. Приготвя се и лучник, както и каша от прясна коприва, лучена салата с джоджен и магданоз.

Какъвто е Благовец, такава ще е и годината!

За да нагостите вкусно всички близки на Благовещение, от jenata.blitz.bg ви предлагаме две постни рецепти, които са изключително подходящи за празника. Попаднахме на тях в gotvach.bg.

Селски лучник

Списък с продукти:

За тестото:
брашно – около 500 г
вода – 1 чаена чаша хладка
мая – половин кубче жива

сол – 1 ч.л.
захар – 1 с.л.

За плънката:
лук – около 400 – 500 г
червен пипер
черен пипер

чубрица
сол

За намазване:
жълтъци – 1 бр.
олио

Начин на приготвяне:

Брашното се пресява. В брашното се прави кладенче и в него се начупва живата мая. Отгоре се излива хладката вода. Прибавят се захарта и солта. Замесва се меко тесто. Готовото тесто се оставя да втаса 20 – 30 минути.

През това време се приготвя плънката. Лукът се нарязва на малки парчета. Запържва се в горещо олио , като се подправя с подправките. След като лукът се изпържи се маха от котлона. След като тестото е втасало се разделя на две топки тесто.

Едната топка тесто се разточва и се слага в тава, която е помазана с олио и е набрашнена. Отгоре се изсипва плънката от лука и се разпределя равномерно. Втората топка тесто също се разточва.

С нея се покрива лука. Краищата на тестото се загъват отдолу. Готовият лучник се оставя за около 15 минути. Отгоре лучника се помазва с един жълтък и малко олио.

След това се пече в загрята на 180 градуса фурна, докато хване златиста коричка. След като е готов се поръсва с малко вода и се завива за десетина минути.

Пролетна каша от коприва и орехи

Списък с продукти:

коприва – 500 г
пресен лук – 1 връзка
червен пипер – 1 с.л.

доматено пюре – 3 с.л.
сол
олио – 2 с.л.

орехи – 1/2 ч.ч.
джоджен

Начин на приготвяне:

Измийте копривата и я попарете, докато омекне. Отцедете я от водата водата прецедете и оставете настрана/. Нарежете я на ситно.

Обелете лука, почистете го и го наситнете.

Задушете го в мазнината. Добавете копривата и гответе при непрекъснато бъркане с дървена бъркалка, 5-6 минути.

Добавете червения пипер, доматеното пюре, разбъркайте и налейте отделената копривена вода.

Оставете кашата да къкри на тих огън, до сгъстяване. Овкусете със сол.

В края на готвенето прибавете счуканите орехи, които предварително сте запекли за кратко в сух тиган. Овкусете със свеж джоджен.

Най-вкусната питка за Благовещение

Списък с продукти:

брашно – 500 гр.
топла вода – 300 мл.
олио – 3 с.л. или зехтин

мая – 25 гр. прясна или 7 гр. суха
сол – 2 ч.л.
захар – 2 ч.л.

подправки – 3 с.л. (розмарин, салвия, див чесън, мащерка и други)
зехтин – 1 с.л.

За поръсване:
сусам или маково семе

Начин на приготвяне:

Маята се разтваря в малко топла вода заедно със захарта. Сместа се разбърква и се оставя на топло място, за да може по-лесно и бързо да се активира.

Брашното се пресява заедно със солта. Към него се добавя закваската, останалото количество вода и подправките от списъка.

Ако някоя от подправките не ви допада, може да я замените с друга или да я изключите от списъка с продукти.

Омесеното тесто се оставя да втаса за един час. След това се премесва отново и питата се прехвърля в тава, намазана с малко олио.

Издълбайте леки дупки по повърхността на тестото с помощта на пръстите си. Поръсете със семената – маково и сусамово. Отново дайте време на питката да втаса – около половин час.

Печете в предварително загрята фурна на 200 градуса, докато не хване приятен златист загар. След това извадете и покрийте с кърпа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обявиха цените на агнешкото за Великден
Next: Смърт на границата: Украинец загина на метри от ГКПП Капитан Андреево

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.