Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма Грешка спасява живота на Сашко
  • Новини

Голяма Грешка спасява живота на Сашко

Иван Димитров Пешев ноември 21, 2022
sashashjashkasoh.jpg

кадри: Фейсбук/Александър Цветанов, Pixabay

Голяма грешка в описанието на Сашко му спасява живота. Той е бил с яке при изчезването си.

Якето, с което го намерихме, беше дебело като пухенка. Без нея нямаше как да оцелее, посочва спасителят му.

Как точно е оцелял 12-годшиният Александър от Перник дни наред в дивото, е тема, която продължава да вълнува и изумява всички. Два дни след откриването му, спасителите нямат друго обяснение, че изгубеното дете е яло шипки и глогинки.

Не изпускай тези оферти:

Тази версия разви пред БНТ началникът на Планинската спасителна служба Емил Нешев.

Той не изключи и възможността Сашко да е намерил някой от пакетите с кроасани и вода, които са оставили търсачите, но призна, че това е по-малко вероятно.

Милко Михалков, един от доброволците, открили детето в събота, също смята че глогът и шипките са спасили Сашко.

Че се е движел през бодливите храсти се потвърждава и от белезите по дрехите, с които е открит.

Михалков подчерта също пред bTV, че детето не е било облечено със суичър, както беше съобщено в началото на издирването, а с дебело яке.

Топлата дреха със сигурност е станала решаващ фактор за оцеляването на момчето.

Те предполагат, че може да се е крило от хората, които го търсят.

Наблизо има изоставено поделение, което е било претърсено, но не е изключено детето да се е притаило някъде.

Детето е било в безпомощно състояние при откриването му.

То е лежало.

Не е вярно, че е било босо.

Спасителите му са махнали обувките, защото краката му са били подгизнали.

Моментът в който видях, че е жив и диша се запечата най-силно в съзнанието ми. Не вярвах, че след толкова време в планината, ще е оцелял и бях подготвен психически за по-лош сценарий, сподели пред Лора Крумова спасителя на Сашко. Мястото където го открихме е с много труден достъп, бе свит на кълбо и лежеше на земята.

Спасителите на детето изтъкнаха още един факт, че от тях е скрита информация още в началото, за точния час на изчезването му, което до някаква степен ги заблуждава в преценката докъде би стигнал той в светлата част на денонощието.

Те са категорични, че детето не е било на друго място освен в гората. Това, че им е съдействал да му помогнат те правят изводи, че не се страхува от хора, не е подплашен от присъствието им.

Ето го мястото според БТВ, на което е открит:

 

Бащата на Александър разказа защо със закъснение е съобщил за изчезването му. Той е направил опит сам и с помощта на приятели да се справи с издирването на детето.

 

Въпреки този разказ от първо лице много хора не вярват, че Сашко е способен да оцелее толкова време сам в гората.

Респект към доброволците, който търсиха Сашко, всички заслужават похвала и признание за положените усилия!

Нека да бъдем обаче реалисти, детето е яло през тези 9 дни, през ноември в гората просто няма какво да се намери за ядене освен ако не си ловец, температурите падат до -5 градуса, теренът е много див с много трънаци и непроходими места, а детето е и с аутизъм, такива деца нямат особени умения за оцеляване и трудно се адаптират към нова среда.

Според мен детето е било отвлечено и укрито, а в последствие пуснато на място, където се знае, че се претърсва, за да бъде намерено. Важното е, че Сашко е жив и здрав, но дълбоко се съмнявам, че това дете само 9 дни се е лутало в гората. Дано истината се разбере.

Много наивен народ сме. Никой не може да ме убеди, че едно дете може да оцелее в гората толкова дни само. Това е абсурдно! И как след обявяване на парична награда веднага бе намерено?!

Хора, пазете децата си! Всичко е много по-дълбоко и страшно, от колкото си мислим. Но тъй като никой няма да ни го каже е добре да мислим, да разсъждаваме върху случилото се трезво. Аз лично съм твърдо убедена, че цялото това нещо не е истина!

Една хубава приказка ….имаме нужда от такава, макар и зашита с бели конци. Дано полицията си свърши работата. Заради истината, заради Сашко и заради хилядите хора, които разхождаха по горите докато работят по „техните версии“.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Спасител каза: Ето какво е спасило Сашко сам в гората
Next: Голяма експлозия разтърси центъра на Москва: Има загинали

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.