Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма изненада: Това е новият лидер на БСП-София
  • Новини

Голяма изненада: Това е новият лидер на БСП-София

Иван Димитров Пешев април 21, 2024
vsdfbgfbfdnbghnhgn.png

Новият лидер на БСП-София е Диана Тонова. Тя е била избрана от делегатите на градската конференция с 82 гласа, пише Стандарт нюз бг.

Тонова е събрала 19 гласа повече от съперника си Габриел Вълков – лидерът на младежката организация на левицата, получил подкрепата на 63 от делегатите.

Първоначално кандидатите бяха над 10, но повечето от тях са си направили отвод в началото на заседанието.

Сред тях са бившият лидер на социалистите в София Калоян Паргов, депутатите Георги Свиленски и Христо Проданов, юристката и бивш общински съветник Милка Христова, както и настоящият съветник Иван Пешев.

До вътрешните избори се стигна след като общинските съветници на БСП подкрепиха кандидата за председател на Столичния общински съвет на ПП-ДБ-СС Цветомир Петров, за да се отпуши работата на Столичния общински съвет след тримесечния блокаж заради липсата на председател.

Това обаче ядоса централното ръководство и в края на февруари обявиха, че свалят доверието си от съветниците и насрочват предсрочни вътрешни избори.

В цялата страна структурите на БСП ще проведат пълен отчетно-изборен цикъл през есента, който ще завърши с избор на нов председател на партията.

„Този политически хаос, в който живеем, трябва да бъде преодолян, а той може да бъде преодолян само със силна социалистическа партия, която да зададе нова посока. Мисля, че градската организация може да бъде авангард в този момент”, заяви Тонова.

По отношение на актуалната политическа обстановка, Корнелия Нинова посочи, че вотът на недоверие вече е внесен и зависи от председателя на парламента кога ще бъде насрочен.

Предложението на служебния премиер да поеме и външното министерство Нинова коментира така: „Дали Даниел Митов или Главчев, това е Борисов. Все едно назначават Борисов. Т. е. ГЕРБ ще прави изборите в чужбина и ние не сме съгласни.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прецедент в Бригада Нов дом – майсторите отказват ремонт на къща в трагично състояние
Next: Като две капки вода със светкавична реакция за Фънки

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.