Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма мистерия се заплете в това българско село, странни неща се случват
  • Новини

Голяма мистерия се заплете в това българско село, странни неща се случват

Иван Димитров Пешев юли 7, 2023
hwyqwysgdfbbbv.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

НЛО от векове витае над ивайловградското село Хухла. То е разположено на уникално място и от най-високата му точка на върха на хълма Свети Пророк Илия се открива гледка към три държави – отпред е гръцко село, а зад него се виждат светлините на турския Одрин.

Явлението се появява над хълма като светеща звезда и се движи към Гърция. Местните жители казват, че прилича на Бурило – съдът, в който избиват маслото от млякото. Оприличават го също на кросно или вретено. Старите хора го наричат Светия Наместник и даже плашат децата с него.

Трийсетината жители на селото се кълнат, че когато се появи звездата над Хухла, в селото ставало светло, сякаш е полярна нощ.

Има хора, които са видели явлението за последно преди три години. Някои жени твърдят, че сиянието около звездата било като небесна Богородица с дете в ръцете, а на други им прилича на златна порта, която се отваря в небето през зимата след Богоявление.

Според тълкуванието на родения в селото Иван Бунков, главен редактор на вестник „Нов живот“, хълмът, който навремето е бил светилище, многократно си е сменял патрона. Последното му прекръстване е по време на християнството и тогава се сдобил с името, което носи сега – Свети Пророк Илия.

Сега местният патриот възстановил и параклис, построен по християнско време, чийто основи били заринати. От там работници взимали камъни да строят шосето на Хухла и така открили сакралното място.

Вкамененият водопад в ниското край река Арда е друга от мистериите на село Хухла. Капките вода се втвърдявали с времето и

образували нещо като лава, по която и сега се процежда вода. Жителите смятат, че тя има чудодейна и целебна сила.

Идваха група от лабораторията на БАН да замерват на върха на хълма за магнитна аномалия Слязоха долу да им покажа водопада и там забелязаха, че един от камъните е обработен от човешка ръка.

Като се вгледахме, наистина видяхме, че образува фигура на човек, с ръка, свита в характерно за този вид тотеми движение – с юмрук към сърцето. „Реших да се консултирам с известни археолози, казаха, че това е „Борба“ – фигура, която се поставя в центъра на светилище“, казва Бунков.

Според твърденията на археолозите, целият хълм над село Хухла е място за поклонение, свързано с пречистващата сила на водата. Преди векове на върха е имало кладенец. Водата на водопада е много странна, защото никога не намалява своя дебит.

 

Вдясно от него има естествена чешма. Мястото е за усамотение, човек може да стои с часове и да се пречиства. Губиш чувство за пространство и време и се разтваряш в природата.

Водата идва по специални канали и подземни проходи от върха, които всъщност са следи от рудодобив. Според геолози там са живеели и жреците, които някога са управлявали златодобива. Наличието на много злато обяснява и голямото количество златни маски на тракийски царе и велможи, намерени в околностите на Хухла.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Търсят едно от най-големите чудеса на България в Родопите
Next: Откриха древен и мистериозен надпис на кирилица в наше село

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.