Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма новина: Казаха кога ще бъде завършена магистрала Хемус
  • Новини

Голяма новина: Казаха кога ще бъде завършена магистрала Хемус

Иван Димитров Пешев септември 12, 2023
srhefxghfghfghgf.png

Магистрала “Хемус”, която свързва София и Варна, ще бъде завършена най-рано след пет години, прогнозираха от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) в отговор на въпрос, пише “Труд”.

“Оптимистичната цел е АМ “Хемус” да бъде изградена през 2028-2029 г.”, обясниха от ведомството.

За да се случи това обаче, първо трябва да е ясно как ще бъдат узаконени инхаус договорите между официалния изпълнител на проекта за довършване на магистралата – държавната компания “Автомагистрали” ЕАД, и фирмите, които са сключили договори с нея за доставка на строителни материали и техника.

Затова министърът на регионалното развитие Андрей Цеков е подписал заповед за сформиране на работна комисия, която трябва да предложи варианти за решаване на казуса с инхаус договорите.

Срокът, в който комисията трябва да предложи варианти за решаване на въпроса, така че да продължи изграждането на магистралата, което е почти блокирано през последните две години, е до 30 септември, а “възможните решения ще бъдат оповестени публично през есента”, посочват от МРРБ.

Преди време министър Цеков обяви, че промените “не са особено сложни”, а през есента ще бъде възможно да продължи работата по аутобана.

Към момента темпът на изграждане в първите три лота на магистралата (лотове 1, 2 и 3), чието строителство е най-напреднало, се извършва с намалени темпове, признават от регионалното министерство, като причината е липсата на възлагане заради неизчистените въпроси относно инхаус договорите.

Общата дължина на лотовете 1, 2 и 3 е 53 километра, като трасето им започва от местността “Боаза” и завършва при връзката с второкласния път Плевен-Ловеч. Към момента участъкът на лот 1 с дължина 15,7 км, е изграден на 70 процента, а през февруари в отговор на въпроси от МРРБ ни увериха, че отсечката ще бъде готова до края на годината.

Към момента се очаква и трите лота да са завършени през 2024 г. Лот 2, който е с дължина от 19,1 км, е изграден на около 24 на сто, а участък 3 с дължина от 17,1 км е изграден на 49 на сто. Почти същото беше изпълнението по отсечките и през пролетта.

Изместват трасето на лот 7
Препроектират отсечките за по-голяма безопасност

Разделят лот 4 на части

За лотовете 4, 5 и 6 е необходимо извършване на препроектиране, тъй като одитът за пътна безопасност е показал, че техническият проект трябва да бъде променен.

Лот 4 от бъдещото трасе на магистрала “Хемус” ще бъде разделен на етапи, за да се ускори изграждането на отсечката, обясниха от МРРБ в отговор на въпроси.

Трасето е с дължина от 28,2 километра. На участъка е премахнато извършеното незаконно строителство от изпълнителя и е възстановено първоначалното състояние до ниво терен.

Общата дължина на лотовете 4, 5 и 6, които започват от пресичането с пътя Плевен-Ловеч и продължават до връзката с първокласния път Русе-Велико Търново, е 84,1 километра. От МРРБ обясниха, че за лотовете 4, 5 и 6 е необходимо извършване на препроектиране, тъй като одитът за пътна безопасност е показал, че техническият проект трябва да бъде променен.

Последните три участъка – 7, 8 и 9, са от пресичането с пътя Русе-Велико Търново до пътен възел “Буховци”. Общата дължина на тези лотове е близо 88 км.

“Поради преминаване на трасето на участък 7 през зони с геодинамични процеси, а на участък 8 през територията на ловно стопанство “Черни Лом”, складове с взривни материали и кариера за разработване на подземни богатства, е необходимо изместване на трасето.

Това ще доведе до нови екологични процедури и допълнително забавяне на стартирането на строителството”, обясниха от МРРБ.

На участък 9 извършват отчуждителни процедури, като се очаква издаване на разрешение за строеж в началото на 2024 г., допълниха от регионалното министерство.

Осъвременяват договорите заради инфлацията и забавянето
Цената на магистралата нараства с 600 млн. лв.

Строителните материали са поскъпнали двойно

Строителните материали от 2018 г. насам са поскъпнали двойно, нарастват разходите за наемане на строителна техника и за заплати.

С 600 млн. лв. по-скъпо ще струва доизграждането на магистрала “Хемус” заради споровете около инхаус договорите, спрени още по времето на служебния кабинет на Стефан Янев, когато министър на регионалното развитие беше Виолета Комитова.

Именно тя спря контрактите, които сега вероятно ще бъдат реализирани, но с оскъпяване в размер на около 25 на сто, което е близо 600 млн. лв. допълнително.

“Първоначалните предварителни анализи за размера на допълнително необходимите средства за довършване на строителството на АМ “Хемус” са направени на база на механизма по прилагане на формулата за индексация, която е част от “Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация”, приета през септември 2022 г., както и съобразно спецификата на договорните условия, като е отразено влиянието на инфлационните процеси върху икономическата обстановка в страната.

Очакваме работната група да направи точните разчети. Доплащането ще се индексира съгласно разработената методика”, отговориха на въпроси от строителното министерство.

От ведомството уточниха, че стойността на договора, по който доизграждат магистрала “Хемус” от местността “Боаза” до Велико Търново, е 1,911 млрд. лв. Размерът на платените аванси е 663 млн. лв. Стойността на договора за изграждане на участъка от АМ “Хемус” между Велико Търново и пътен възел “Буховци” е 1,380 млрд. лв. Платените по него аванси са на стойност 473 млн. лв.

Междувременно строителните материали от 2018 г. насам са поскъпнали двойно, а 55 на сто от себестойността на изграждането на един път зависи именно от цената на строителните материали.

Основните строителни материали, необходими за изпълнение на инфраструктурните проекти, са асфалтови смеси, бетонови смеси, армировъчна и строителна стомана, скални материали, при които е отчетено поскъпване.

Сред другите фактори, които имат значение за крайната цена, са транспортните разходи за доставка на материали, наем на техника и повишаването на разходите за труд вследствие на инфлацията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Град стана гробище, 2800 удавени по домовете им, трагедията е невиждана
Next: Последните думи на Галин преди да изчезне: Видях нещо, което не трябваше

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Ужасна вест за България! Фалира един от гигантите ни със стотици служители, бълващ продукция за цял свят
  • – Дъще, в Италия има работа. Тук за теб няма нищо. Тръгвай – тези думи каза мама, когато бях на 22, и аз ѝ повярвах за следващите 17 години.
  • На първа инстанция Мартин Варадинов бе освободен от ареста
  • Капитан Тодор Георгиев: Дроновете, ударили кораба край нос Калиакра, са руски
  • Административен съд – София-област потвърди на първа инстанция санкциите на обща стойност близо 310 хил. евро, наложени от Комисията за защита на конкуренцията
  • Кандидатът за вицепрезидент Кирил Вълчев заяви, че България трябва да има активна роля в усилията за постигане на мир в Украйна и да се противопостави на изпращането на български войници.
  • Икономистът проф. Боян Дуранкев разкри шокираща разлика между цените в ресторантите у нас и тези в Пекин, в така актуалния тренд „в България е най-скъпо“. 
  • Заради високи цени: Удрят „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ с 60 милиона глоба!
  • Асен Василев къса окончателно с ДБ след изборите
  • Обрат по делото на прокурорския син: Съдът разреши екстрадицията му в Гърция

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.