Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Пенсиите ще бъдат увеличени с 12% от 1 юли 2023 г. Досега увеличението на пенсиите с този процент беше само прогноза, но вече е ясно, че това ще стане, тъй като са публикувани данни за инфлацията и средния осигурителен доход за миналата година, съобщава „Труд“.
От средата на годината пенсиите трябва да бъдат индексирани по класическото “швейцарско правило” с 50 на сто от инфлацията и с 50 на сто от ръста на средния осигурителен доход за миналата година, гласят текстове от Кодекса за социално осигуряване.
Средногодишната инфлация за миналата година (според потребителската кошница на хората в ЕС), която ще бъде използвана при индексирането на пенсиите, е точно 13 на сто. А ръстът на средния осигурителен доход е с 11%. Средният осигурителен доход за миналата година е 1298,45 лв., при 1169,25 лв. за предходната година, показват данни на НОИ. Така по действащата в момента формула пенсиите ще бъдат увеличени от 1 юли точно с 12 на сто.
Това увеличение няма да се случи само ако депутатите от следващия парламент решат да променят формулата за ежегодно индексиране на пенсиите. В предишния парламент имаше предложение всяка година пенсиите да бъдат увеличавани със 100% от по-високото – ръста на средния осигурителен доход или инфлацията за предходната година. При използването на тази формула всяка година ръстът на пенсиите щеше да бъде по-голям, но предложението не беше подкрепено от депутатите.
Увеличението на минималната пенсия от 1 юли обаче няма да стане автоматично, както трябва да бъдат вдигнати останалите пенсии за стаж и възраст. Размерът на минималната пенсия се определя при гласуването на бюджета за съответната година.
В момента минималната пенсия е 467 лв. в резултат на удължаването на действието на бюджета за миналата година. Минималната пенсия може да бъде увеличена само от парламента при гласуване на бюджета за 2023 г. От Министерството на финансите официално заявиха, че ще подготвят проект на бюджет, който ще представят на новия парламент след изборите на 2 април. Но дали от министерството ще предложат увеличение на минималната пенсия все още не е ясно.
Целта на Министерството на финансите е да предложи на парламента проект на бюджет с дефицит под 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната или близо до този праг. Това е много важно заради кандидатурата ни за членство в еврозоната. Един от критериите от Маастрихт за приемане на еврото е бюджетен дефицит под 3%. За миналата година България изпълни този критерий.
Но отлагането на влизането ни в еврозоната означава, че и за настоящата 2023 г. дефицитът трябва да е под 3 на сто. Както и перспективата за следващите две години също трябва да е за такъв бюджетен дефицит.
Първоначалните разчети на Министерството на финансите показват, че при действащите в момента закони дефицитът в държавната хазна за настоящата година ще бъде около 6% от БВП. Затова, за да изпълним изискванията за еврозоната, ще бъде направен опит за свиване на някои разходи и увеличаване на приходите.
Именно заради увеличението на пенсиите на два пъти през миналата година – от 1 юли и от 1 октомври, разходите за пенсии през тази и следващите години нарастват значително. За цялата 2022 г. разходите за пенсии са в размер на 15,6 млрд. лв., което е увеличение с 1,385 млрд. лв., или с 9,7% спрямо предходната година. През настоящата година индексирането на пенсиите с 12% от 1 юли ще доведе де още по-големи разходи на държавната хазна.
Общият брой на осигурените е 2,8 млн.
Близо 250 хил. души над 63 г. продължават да работят
Самоосигуряващите се плащат по-малко
Близо 250 хил. души на възраст над 63 години продължават да работят. Това са хора в пенсионна възраст, които продължават да се трудят, защото нямат необходимия стаж за пенсия или защото пенсиите им не са достатъчни за нормален живот.
През настоящата година необходимата възраст за пенсиониране на жените е 62 години, а на мъжете – 64 години и 6 месеца. Освен това жените трябва да имат трудов стаж от 36 години и 4 месеца, а мъжете – 39 години и 4 месеца.
Общият брой на осигурените граждани в страната през миналата година е бил 2,82 млн. души. От тях 248,9 хил. души, или над 8,8%, са родени преди 1 януари 1960 г. Преобладаващата част от работещите хора на възраст над 63 години работят на заплата в условията на трета категория труд – те са 226 хил. души. Но има и 6,7 хил. души на такава възраст, които работят в условията на първа и втора категория труд, както и много самоосигуряващи се.
Много хора над 63 години продължават да работят, но те получават по-ниски заплати от по-младите. Средният осигурителен доход на родените преди 1 януари 1960 г. е 1053 лв., а средният осигурителен доход на родените след тази дата е 1322 лв. Конкретно при работещите на заплата в условията на трета категория труд, хората на възраст над 63 години имат среден осигурителен доход от 1061 лв., а по-младите са осигурени средно върху 1353 лв.
Любопитно е, че самоосигуряващите се граждани плащат вноски за социално и здравно осигуряване върху много по-ниски доходи от работещите на заплата. Например самоосигуряващите се, които правят вноски за всички осигурителни рискове, имат среден осигурителен доход от 744 лв., ако са над 63 години, и 732 лв., ако са по-млади. Сред причините за това е, че в тази група влизат и регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, които най-често са осигурени върху нисък доход.
От общия брой на осигурените хора в страната, 60,6 хил. са осигурени за сметка на работодателя им, защото са държавни служители, следователи, съдии, прокурори или членове на избирателни комисии. Освен тях има още близо 68 хил. души, които също са осигурени от техния работодател и работят в сектор “Отбрана и сигурност”.
Заплатите изостават от инфлацията
Средният осигурителен доход надмина 1445 лв.
Мъжете правят повече вноски
Средният осигурителен доход за месец декември 2022 г. е 1445,64 лв., показват данни на Националния осигурителен институт (НОИ). А средномесечният осигурителен доход за цялата 2022 г. е 1298,45 лв. като той нараства с 11% спрямо спрямо предходната година. Ръстът на доходите на хората значително изостава от инфлацията, която средно за миналата година е 15,3% според потребителската кошница на българите. Заради рекордното поскъпване през миналата година хората реално са обеднели въпреки повишаването на заплатите.
Ръстът на осигурителния доход през миналата година се дължи основно на следните фактори: увеличението на минималната работна заплата за страната от 650 лв. на 710 лв. (с 9,2 на сто) от 1 април 2022 г.; увеличението на минималния месечен осигурителен доход на самоосигуряващите се от 650 лв. на 710 лв. от 1 април 2022 г.; увеличаването на минималния месечен осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 650 лв. на 710 лв. от 1 април 2022 г.; увеличаването на максималния месечен осигурителния доход от 3000 лв. на 3400 лв. от 1 април 2022 г.; както и на увеличението на възнагражденията на служителите в бюджетния сектор.
Осигурителният доход на работещите хора, родени след 31 декември 1959 г., които са обхванати от допълнителното задължително пенсионно осигуряване в универсални пенсионни фондове, е средно 1322,14 лв., показват данни на НОИ. Нарастването на този среден доход спрямо предходната година е с 11,1%. Хората на повече години, родени преди 1 януари 1960 г., имат по-малък среден осигурителен доход – 1053,57 лв., който е с 6,9% по-висок в сравнение с предходната година.
Запазва се разликата в осигурителния доход на осигурените мъже и жени. Средният осигурителен доход на мъжете през 2022 г. е 1340,64 лв., а на жените – 1254,20 лв. Това е предпоставка при пенсиониране мъжете да получават по-високи пенсии от жените.
Най-малки вноски правят фермерите
Учителите с по-високи осигуровки от военните
На първо място са съдии и прокурори
Учителите са осигурени върху по-висок осигурителен доход от военните, показват данни на НОИ. Средномесечният осигурителен доход за 2022 г. на хората, заети в сектор “Отбрана и сигурност”, е 1882,29 лв., което е с 6,6% повече в сравнение с 2021 г.
При учителите осигурителните вноски се разпределят между работодателя и служителя. Осигурителният доход на учителите за 2022 г. е средно 1992,29 лв., или с 8,9% по-висок от 2021 г. В резултат на провежданата през последните години политика по доходите за педагогическите специалисти, средномесечният осигурителен доход на учителите за 2022 г. е с 53,4% по-висок от средномесечния осигурителен доход за страната.
Средният осигурителен доход на държавните служители, следователите, съдиите и прокурорите за миналата година е 2096,60 лв., или с 8,7% по-висок спрямо 2021 г. Характерно за военните и държавните служители е, че осигуровките им се плащат изцяло от работодателя, а не се удържат от заплатите им. Като именно държавните служители, следователите, съдиите и прокурорите са с най-висок среден осигурителен доход.
Средният осигурителен доход на работещите при условията на трета категория труд през миналата година е 1324,56 лв., като спрямо 2021 г. увеличението е с 11,2%. Осигурителният доход на работещите при условията на първа и втора категория труд е 1540,89 лв. За тях нарастването спрямо предходната 2021 г. е с 11,4%.
За 2022 г. средният осигурителен доход на самоосигуряващите се граждани, без земеделските стопани и тютюнопроизводители, е 739,92 лв., при 681 лв. за 2021 г. Средният осигурителен доход на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители е 623,46 лв., при 421,66 лв. за предходната година. Именно фермерите плащат най-малки осигуровки, което определя и ниските пенсии, които получават при пенсиониране.
Морските лица, които се осигуряват за собствена сметка, имат среден осигурителен доход от 842,28 лв., или с 4,5% по-висок спрямо предходната година.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: