Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Златна река тече в Странджа планина. Не като онази от приказките, а съвсем истинска. Намира се в землищата на селата Зидарово и Вършило. Приток е на река Факийска, а местните я наричат Дъръ дере. В деретата е пълно с разсипно злато.
Това разказва геологът Янчо Любенов, работил цял живот,в близката до Зидарово „златна мина“. Говорят го и местните – зидаровци и вършиловци.
От години в красивите местности край селищата им се случват интересни неща. Странни хора опъват палатки край Дъръ дере и стоят там със седмици. И понеже, както тук обичат да казват, „и гората има очи и уши“, станало ясно, че пришълците
промиват пясък от деретата
и търсят злато.
„Лично аз не съм виждал златотърсачи, но е възможно да промиват пясък в корита. Разсипното злато в деретата е самородно и чисто, без никакви примеси. Трудността идва от това, че трябва да се промива много, много пясък, за да се открият няколко златинки“, разказва Янчо Любенов. Златинките са около милиметър – 50-60 грама могат да се съберат след дълго промиване и много труд.
Злато има и в наносите на реката на близкото село Габър, казват местните хора. Но никой не се е пробвал да промива. Предпочитат да си работят градинките, да гледат биволи и по някоя коза и кокошка. Не ги мамят златинките в техния Клондайк, въпреки че селцата им са се ширнали насред него.
Геологът обяснява, че не е запознат какво е нашето законодателство. Ако някой тръгне да дири злато – концесия ли се взема и какъв е редът. Но за тази работа си има методика. Трябва да се пробва, да се види къде какво съдържание на златинки има и чак тогава да се отделят участъците, в които си струва да промиваш и за които да искаш концесия.
Златотърсачите, идващи в Странджа, са много, но сякаш за повечето от тях засега това е по-скоро хоби и тръпка. Те смятат че в рудник „Зидарово“ лежат поне 5 тона злато и прекарват понякога цяло лято до деретата на златоносната река.
Не за печалбарство, а за трепета
който изпитват, като намерят златинки. Казват, че е много вълнуващо.
А легендите за мистиката на Странджа със сигурност не са случайни. Също и тези за златото в планината. Златна река, златни дерета и… златна мина- има ги. В Зидарово няма човек, който да не е работил в близката „златна мина“.
Години наред добивали метална руда- олово, цинк и мед със златни примеси. Сега бившите миньори, сред които са бай Трако, Руско и още неколцина зидаровци, стоят на пейка до магазина и разказват за едно време.
Рудникът край село затворил, когато държавата спряла да го дотира. Сега е наводнен. От години никой не е ходил да види колко, но водопритокът на подземните води бил много силен – 10-15 литра на секунда, та затова предполагат, че водата го е превзела отвсякъде. Но вярата не напуска зидаровци.
„Някой ден нещата с рудника може пак да станат, пак да отвори“, надява се и геологът Янчо Любенов. За да се сбъдне това, наистина са нужни много техника и много пари. Колкото по-дълбоко се работи, толкова е по- скъпо.
„За златото – има си изчислени запаси, които са на голяма дълбочина, има доклади, които се пазят. Фирмите, които се интересуват, могат да се запознаят с тях и като се направи икономическа обосновка, може да се решат на добив“, надяват се хората.
Според тях, след като има документирани залежи, все някога някой ще започне добив.
Преди няколко години фирмата „Лорънс Мартин“ от Южна Африка, с президент български емигрант, се хванала да добива руда със златни жилки. Но цената на златото била много ниска и се оказало икономически неизгодно, затова след време се отказали, гласи една от версиите за края на добива. Други пък твърдят, че прекратяването на работа се наложило, тъй като извличания от земята концентрат бил с ниско съдържание на злато и отказвали да го изкупуват.
В Зидарово, ако не друго, поне следят цената на златото. Не че ще тръгнат да промиват пясък в деретата, това е „паратика (несериозна) работа“, а по-скоро за да има над какво да умуват и философстват. И да подхранват вярата си, че рудникът пак ще заработи с пълна пара и ще оживи района.
„Всеки ден идват иманяри наоколо“, изстрелва един от насядалите на припек пенсионери. И започва да нижe тайнствени истории за неща, чувани и виждани от хората в Странджа планина.
Идват и иманяри, които търсят тук стари калета с антично злато. Между три села – Крушевец, Зидарово и Индже войвода има разкопани калета, но кой е копал и какво е намерил – остава загадка. Когато навремето разработвали ТКЗС-тата, из района се заговорило, че край Габър е открита „златна нива“. Когато трактористите я орали, намирали нарязано злато – накити и предмети. В нивата имало и керамични съдове. След като реголвали земята, хората засели бостан, от който после продължили да
изскачат гърнета и артефакти
Има иманяри, които идват с карти и търсят заровени гърнета от турско време. Търсят и по кладенците. Една сутрин селяните намерили разкопан кладенец близо до село Присад. Той бил в лъка, казвал се Къл Кърмут. Какво са намерили иманярите там, те си знаят.
Картите се правят по разкази и легенди за скрито злато, разказват възрастните хора. Но зидаровци имат нова концепция. Тя процъфтява повече в съседно Вършило. Простичка е, но надеждна. Може да доведе туристи насам и селата да живнат. Защото почвата е трудна и за сеене, и за копаене, та дори копаенето да е за злато.
„Тука климатът е много чист, защото няма индустрия. Може да се водят групи туристи. Хем ще дишат чист въздух, хем ще промиват по едно сито пясък за златинки.“
Улисани в разкази за златната треска, хората на площада не забелязват как група роми ескортират каруца, натоварена с метали. Не е злато, но и от тях пари ще капнат.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: