Действащото “швейцарско правило” за ежегодно индексиране на пенсиите с 50% от ръста на средния осигурителен доход и с 50% от инфлацията през предходната година води до изоставане на пенсиите от размера на заплатите. Това е посочено в последната Конвергентна програма на България 2023-2026 г.
Това обрича пенсионерите да бъдат бедни на фона на размера на заплатите в страната, които така или иначе са най-ниските за държавите от ЕС, пише „Труд“.
Причината за изоставането на размера на пенсиите от заплатите в самата формула за ежегодното им индексиране.
През годините на добро икономическо развитие без сътресения на пазара, предизвикани от кризи като поскъпване на енергийните носители или войни, доходите на хората в страната нарастват по-бързо от инфлацията. Именно това трябва да се случва, за да доближаваме по стандарт по-добре развитите страни от Европа. Но в такива добри за икономиката на страната години пенсиите нарастват по-бавно от доходите на хората, защото във формулата за индексиране участва и инфлацията.
Изключение от това правило за изоставане на пенсиите са годините на кризи, когато инфлацията е по-висока от ръста на доходите. Но за дълъг период от време тези години са малко на брой.
За 2024 г. прогнозите на НОИ са брутният коефициент на заместване на дохода да бъде 54,2%, като това е съотношението между средната пенсия за трудова дейност и средния осигурителен доход. Но през годините ситуацията ще се променя, а една от причините за това е именно прилаганото “швейцарско правило” за индексиране на пенсиите.
В дългосрочен план средната стойност на коефициента на заместване на дохода ще намалее до около 37%, пише в Конвергентната програма. Това означава, че държавната пенсия ще покрива само около една трета от осигурителния доход на човек преди пенсиониране. Така хората, които разчитат на държавна пенсия, ще се чувстват бедни на фона на заплатите и цените в страната.
Съществено влияние за това оказва действащото правило от Кодекса за социално осигуряване за намаление на държавната пенсия за хората, които взимат две пенсии – от държавното обществено осигуряване и от универсален пенсионен фонд (втори стълб), пише в Конвергентната програма.
Коефициентът на заместване на държавната пенсия ще бъде по-нисък за пенсионерите, които се осигуряват и в двата стълба. Техните държавни пенсии ще бъдат намалени, според процента на осигурителната вноска, която е била прехвърляна към втория стълб, при отчитане на броя на месеците, през които човекът е бил осигуряван в универсален пенсионен фонд спрямо общата продължителност на осигурителния му стаж.
Тези хора ще получат допълнителна пенсия за старост от универсален пенсионен фонд.
За хората, които излизат в пенсия през настоящата 2024 г. намалението на държавната пенсия, за това че са били осигурени и в универсален фонд, е с около 10%. Но този процент ще нараства, достигайки до около 25% за пенсиите, отпуснати след 2050 г., тъй като през целия осигурителен стаж на хората, които ще се пенсионират тогава, ще са им удържали вноски в универсален пенсионен фонд.
Тъй като тези хора ще получават и втора пенсия от универсалния пенсионен фонд, бъдещата адекватност на пенсиите им ще зависи до голяма степен от размера на пенсиите от частните фондове.
Но данните за дейността на универсалните пенсионни фондове не са много обнадеждаващи. Постигнатата доходност от управлението на парите на осигурените през последните години не е по-висока от ръста на заплатите в страната. Така правените сега вноски за втора пенсия през годините докато догонваме по-развитите страни от ЕС няма да нарастват, а реално ще изостават спрямо заплатите на хората.
Намаляват тези в трудоспособна възраст
Хората над 65 години ще бъдат 30% от населението
В демографски план, българската пенсионна система е изправена пред сериозни предизвикателства, пише в Конвергентната програма на България. Прогнозите на НСИ и на Евростат показват, че населението на страната ще продължава да намалява, като заедно с това неговата възрастова структура ще се влошава. Това ще доведе до чувствително нарастване на коефициента на възрастова зависимост.
Ако през 2021 г. на 100 души между 15 и 64 г. е имало 34 души на възраст над 65 г., то през 2070 г. броят им ще нарасне до 54 на 100 души. Населението в трудоспособна възраст ще намалява и делът му от общата численост на населението в България ще се свие от около 64% до около 57%. А делът на населението над 65 години ще нарасне от около 22% през 2021 г. до 30% през 2070 г.
Застаряването на населението и нарастването на средната продължителност на живота от една страна, и намаляването на населението в трудоспособна възраст от друга, оказват съществено влияние върху държавната осигурителна система.
Делът на пенсионерите от общото население ще се увеличи от около 29% през 2021 г. до 35% през 2070 г. Докато при хората с пенсия за инвалидност се очаква намалени през целия период до 2070 г., при хората с пенсия за осигурителен стаж и възраст намалението ще продължи до 2040 г., след което броят им ще започне плавно да се увеличава и ще засили демографския натиск върху държавната пенсионна система.
Увеличението е в резултат на излизането в пенсия на хората, родени през 70-те и 80-те години на миналия век.
Пенсионната възраст се доближава до средната
Работим почти до гроб
Българите ще работят почти до гроб с постепенното увеличаване на пенсионната възраст. Идеята е и мъже, и жени да се пенсионират на 65 години, а в средната възраст, на която умират мъжете у нас е 68 години, а жените живеят средно до 74 години.
Уcлoвията зa пeнcиoниpaнe през 2024 г. ca 62 гoдини и 2 мeceцa нaвъpшeнa възpacт и 36 гoдини и 6 мeceцa ocигypитeлeн cтaж зa жeнитe и 64 гoдини и 7 мeceцa нaвъpшeнa възpacт и 39 гoдини и 6 мeceцa cтaж зa мъжeтe. През следващите години изискваните стаж и възраст ще нарастват.
“Лицата, които не отговарят на горните условия, през 2024 г. придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на 67 години за жените и мъжете, ако имат най-малко 15 години действителен осигурителен стаж”, обясняват от НОИ. Тоест пенсионната възраст и средната за смъртност се доближават все повече.
За хората, работещи при тежки, вредни или специфични условия на труд, също има увеличаване на възрастта за получаване на пенсия за стаж и възраст. Условията през 2024 г. за придобиване право на пенсия за стаж и възраст при условията на първа категория труд за жените са 10 години стаж от първа категория труд, навършени 50 години и 8 месеца и сбор от осигурителен стаж и възраст 94.
Условията за мъжете са 10 години стаж от първа категория труд, възраст 54 години и 2 месеца и сбор от стаж и възраст 100. Спрямо 2023 г. възрастта за жените се покачва с четири месеца, за мъжете с два месеца, а останалите условия не се променят.
За работещите при условията на втора категория труд, условията за придобиване право на пенсия за стаж и възраст, на които трябва да отговарят жените, са 15 години стаж при условията на втора категория труд, навършени 55 години и 8 месеца и сбор от стаж и възраст 94. Условията за мъжете са 15 години стаж от втора категория труд, възраст 59 години и 2 месеца и сбор от стаж и възраст 100. Спрямо 2023 г. възрастта за жените нараства с четири месеца, а за мъжете – с два месеца.
За военнослужещите, държавните служители по Закона за МВР и други специални ведомства от 1 януари 2024 г. възрастта нараства и за двата пола с два месеца. Условията, на които трябва да отговарят за придобиване на право на пенсия за стаж и възраст, са навършени 54 години и 2 месеца и общ осигурителен стаж 27 години, “от които две трети трябва да са действително изслужени като военнослужещи или като държавни служители в специалните ведомства”.
През 2024 г. се увеличава и възрастта на учителите за придобиване право на пенсия за стаж и възраст за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд. За жените възрастта нараства с два месеца, а за мъжете с един.
Изискваният учителски стаж не се увеличава, подчертават от НОИ. Жените учители придобиват право на ранна пенсия за стаж и възраст при навършени 59 години и 2 месеца и 25 години и 8 месеца учителски стаж, а за мъжете изискването е 61 години и 7 месеца и 30 години и 8 месеца учителски стаж.
От НОИ уведомяват с писма бъдещите пенсионери 6 месеца преди пенсиониране за условията. В средата на 2024 г. такива писма ще получат тези, които през 2025 г. ще навършат възрастта за пенсиониране по общия ред и не са упражнили право на ранно пенсиониране. В писмата има информация за необходимите документи и срокове. Но ако не получат писмо, това не означава, че хората не могат да се пенсионират.
Може и чрез упълномощено лице
Подаваме заявление за отпускането
Ако човек отговаря на нормативните изисквания за стаж, възраст или други специфични условия и е придобил право на трудова пенсия, трябва да подаде писмено заявление за отпускането ѝ. След това се открива административното производство за преценка на правото на пенсия.
Заявление се попълва съгласно образец, утвърден от управителя на НОИ. Адресира се до териториалното поделение (ТП) на ведомството по постоянен или настоящ адрес на заявителя.
Заявлението може да се подава лично или чрез упълномощено лице, както и чрез последния осигурител на заявителя, посочват от НОИ. Това може да бъде направено в ТП на НОИ или по електронен път чрез използването на електронна услуга през официалния сайт на осигурителния институт или чрез Системата за сигурно електронно връчване на Министерството на електронното управление.
Към заявлението се прилагат всички необходими оригинални документи.
Осигурителният стаж на хората се установява с данните от информационната система на НОИ, с трудови, служебни, осигурителни книжки и удостоверения образец УП-3. Информационната система на НОИ съдържа данни за осигурителния стаж и осигурителния доход на хората, подавани от осигурителите (работодателите) за времето след 1 януари 1997 г. Преди тази дата гражданите трябва да представят в оригинал документите, удостоверяващи осигурителния им стаж, обясняват от ведомството.
Разпореждането за отпускане на пенсия се издава в срок до четири месеца от подаване на заявлението или от получаване на необходимите документи.
Парите стигат за една година държавна пенсия
Доходността на частните фондове е отрицателна
Средната годишна доходност на частните универсални пенсионни фондове за последните две години все още е отрицателна, показват последните данни на Комисията за финансов надзор към края на септември 2023 г. Средната доходност на универсалните фондове е минус 3,5%.
Осем от опериращите в страната универсални фондове имат отрицателна доходност, която варира от минус 1,26% до минус 5,5%. Само един от фондовете има положителна доходност от 1,42%. Само за деветте месеца на 2023 г. фондовете имат положителна доходност, но тя още не може да покрие лошите резултати от предходната година.
Средната сума, която е натрупана в личната партида на осигурените в универсалните пенсионни фондове е 6141,33 лв., показват последните данни на КФН.
Като от статистиката са извадени хората, за които в рамките на година не е постъпила нито една осигурителна вноска – тоест емигрирали в чужбина, чужденци, които временно са работили в страната, както и продължително безработните. Тези натрупани пари са достатъчни за изплащането на минималната държавна пенсия само в продължение на една година.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: