Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голямо завръщанe предстои! Виктор Ангелов взима Токев и Михалчев
  • Новини

Голямо завръщанe предстои! Виктор Ангелов взима Токев и Михалчев

Иван Димитров Пешев февруари 26, 2023
tastastoaskdaso.png

Звездното трио готвачи – шефовете Виктор Ангелов, Андре Токев и Петър Михалчев, пак се събира в една кухня за неповторимо тв кулинарно шоу. Довечера по NOVA стартира новият сезон на Hell’s Kitchen, който ще предложи много страсти и зрелища.

Завръщане

Голямото завръщане прави шеф Андре Токев, който за пръв път ще участва в светско кулинарно предаване, след като миналата година дори влезе в затвора.

Както читателите на „Телеграф“ знаят, през есента на 2021 г. той караше след употреба на алкохол. Но за разлика от мнозина, реши да не намира начини за благоприятна присъда, а си излежа наказанието.

Той каза: „Съжалявам за случилото се! В живота на всеки от нас понякога се случват неприятни ситуации. Иска ми се да не се беше случвало, иска ми се да можех да върна времето назад.

Съзнавам, че не е достатъчно само да ви се извиня.

Вие заслужавате повече от това. И аз ви обещавам, че ще работя за възстановяването на доверието ви към мен. Вярвам, че няма по-добър учител от живота в стремежа си да се поправим.

Макар и понякога по трудния начин“. Пред „Телеграф“ вчера шеф Токев заяви, че зрителите на NOVA трябва да видят какво ще се случи.

Три

Звездното трио готвачи няма да е пълно без живелия в страната на самураите Петър Михалчев. Но какво ще правят тримата – дали само ще оценяват или ще имат и други функции, ще стане ясно, ако се гледа новият сезон на Hell’s Kitchen.

„Новото в този сезон е, че отборите не са два, а три. Разделили сме ги на млади, по-възрастни и звезди – подбрали сме хора с кулинарни умения, участници в кулинарни формати от преди. Възрастните искат да покажат, че не се дават.

А младите искат да се докажат. Така че има известна конфронтация. Но затова съм там – да преценявам кои са добри и кои не са“, разкри шеф Ангелов пред NOVA.

Continue Reading

Previous: Кошмар в български град: Дърво смачка Ауди, докато шофьорът е вътре
Next: Бездомен мъж намери портфейл с голяма сума пари и го предаде на полицията

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.