Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голямото село: Прасета, коне и кокошки превзеха столичния жк Люлин
  • Новини

Голямото село: Прасета, коне и кокошки превзеха столичния жк Люлин

Иван Димитров Пешев октомври 16, 2022
prapsrpasprast.jpg

Безпризорни прасета, коне и кокошки отново смаяха столичани. Във Фейсбук групата „Забелязано в София“, неспирно се появяват снимки на скитащи животни, придружени с пиперливи коментари.

Култов кадър с невъзмутимо разхождащо се прасе развихри въображението на коментиращите:

„Като че ли отива да помага на багериста“ – пише млада дама.

„Нищо страшно – тъщата излезе да пазарува“ – споделя мъж на средна възраст.

Не изпускай тези оферти:

„Значи кучета може на разходка, а прасета не може!?“ – възмущава се друг.

„Ако го бях видял, направо го мятах в баничарката! Щях да се грижа за него, храна, подслон…до празниците“, пише столичанин под публикацията. В същото време се появи и друга снимка с живо прасе, този път затворено в багажник на лек автомобил:

„Отново кончета в „Люлин“, дано не предизвикат ПТП“, предупреждава млад мъж. Безпризорните животни се разхождат свободно в района на бул. Европа. Както може да се види, в квартала където цените на жилищата започват от около 1400 евро на квадрат, не липсват и кокошки.

Още новини от София:

Ремонт променя маршрутите на трамвайни линии № 4 и № 11 в София.

Ремонтните дейности и профилактиката ще бъдат извършени днес – 15 октомври, и утре – 16 октомври.

От 4.30 часа до 16.00 часа в събота и неделя трамвайна линия № 4 ще се движи от кв. „Орландовци“ до трамвайно депо „Красна поляна“ (спирка „ул. Добротич“).

След 16.00 часа днес и утре движението ще се възстановява по постоянния маршрут.

Трамвайна линия № 11 ще се движи от кв. „Илиянци“ до трамвайно депо „Красна поляна“ (спирка „ул. Добротич“).

След 16.00 часа в събота и неделя движението ще се възстановява по постоянния маршрут.

Разкрива се временна автобусна линия № 11-ТМ с маршрут: кв. „Княжево“ (начална и крайна спирки на автобусна линия № 58), бул. „Цар Борис ІІІ“, наляво по бул. „Овча купел“, бул. „Никола Мушанов“, наляво по бул. „Възкресение“ и по ул. „Кубан“ и ул. „Западна“ до ж.к. „Западен парк“ (крайна станция на автобусни линии № 72 и 77.

Автобусите ще спират на:

– съществуващите автобусни спирки „Кв. Павлово“, „Бул. Цар Борис ІІІ“, „Кв. Овча купел“ и на временни спирки в района на трамвайните спирки „Ул. Райска градина“, „Ул. Планинец“ и „Бул. Никола Петков“ в посока кв. „Княжево“.

– на всички съществуващи автобусни спирки по маршрута в участъка от бул. „Цар Борис III“ до ж.к. „Западен парк“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НЕКА ДОСТИГНЕ ДО ВСЕКИ: Казала го е баба Ванга: В събота в никакъв случай не бива да се
Next: Рибари уловиха предвестника на Деня на Страшния съд

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.