Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гордей се България, лъвовете с втора поредна победа на Световното първенство по волейбол в Бахрейн
  • Новини

Гордей се България, лъвовете с втора поредна победа на Световното първенство по волейбол в Бахрейн

Иван Димитров Пешев юли 13, 2023
Screenshot_6-1.png

Националният волейболен отбор на България за младежи до 21 години със сигурност продължава напред към втората групова фаза на Световното първенство в Бахрейн. Момчетата на селекционера Андреа Буратини се наложиха трудно над връстниците си от Индия с 3:1 (25:19, 23:25, 29:27, 25:13) във втората си среща от Група С на Мондиала, играна този следобед в една от двете зали в Манама.

Така младите български „лъвове“ имат 2 победи от 2 мача и 6 точки в актива си, с което се класираха за следващаха групова фаза на шампионата на планетата, където ще играят в Топ 8.

Утре (9 юли) България излиза срещу отборът на Полша, който също е с два успеха до момента, в директен спор за първото място в групата. Мачът ще бъде повторение на финала на световното първенство за юноши до 19 години през 2021-а, който „Дружина полска“ спечели с 3:0 гейма. Двубоят утре ще е от 11,00 часа българско време.

Първият гейм премина изцяло под диктовката на България. Индийците, които „показаха зъби“ срещу Полша на старта, се държаха до средата на частта. България обаче натисне и нямаше никакъв проблем да завърши гейма след 25:19. Във втората част Индия показа, че неслучайно е на световно първенство. До средата и нито един от съперниците не можеше да вземе преднина. И двата отбора взимаха успешно своите атаки. Чак след това Индия дръпна с две точки. и започна да ги защитава. В един момент преднината на „слоновете“ стана четири – 22:18. Българските момчета не успяха да се върнат в гейма, спасиха един геймбол при 21:24, но накрая частта завърши 25:22 за Индия.

Третият гейм беше драматичен до самия край. Отново всичко тръгна равностойно, след което България поведе с 10:7. Въпреки, че отборът на Индия е смятан аутсайдер, тимът заслужава аплодисменти за представянето си. Не само изравни резултата, но и докара частта да върви отново точка за точка. Дори „слоновете“ стигнаха до геймбол при 24:22. Тогава младите български „лъвове“ показаха характер и дух, спасиха пет геймбола, след което изпуснаха и един в своя полза, за да затворят гейма след 29:27. В четвъртата част обаче България показа класа. Индия отново демонстрира характер и поведе с 6:2, но оттам нататък всичко беше в ръцете на момчетата на Андреа Буратини. България обърна резултата до 8:6 и само увеличаваше аванса си. Разликата набъбна до 19:12, за да може мачът завърши с разгромното 25:13 и 3:1 за България.

Най-полезни за България станаха капитанът и звезда на тима Александър Николов (5 аса!, 60% ефективност в атака и 27% перфектно посрещане) и Георги Татаров (3 блока, 2 аса, 74% ефективност в атака и 37% перфектно посрещане) с 23 и 22 точки за победата.

За тима на Индия Аман Кумар завърши с 18 точки (1 блок, 1 ас и 62% ефективност в атака), а Таниш Чудхари и Харшит Гири приключиха с по 10 точки.

България – Индия 3:1 (25:19, 23:25, 29:27, 25:13)

България: Стоил Палев 3, Венислав Антов 11, Александър Николов 23, Георги Татаров 22, Ивайло Дамянов 7, Лазар Бучков 14 – Георги Митов-либеро (Владимир Гърков 5, Даниел Павлов)

Старши-треньор: Андреа Буратини

Индия: Самир Чаудхари 5, Харшит Гири 10, Аман Кумар 18, Таниш Чудхари 10, Душянт Синг 8, Сачин Дагар 3 – Картикеян Калисваран-либеро (Сандип Сандип, Раза Мохамад).

Автор: „Спортал“

Снимка: „Официална Фейсбук страница на Българската федерация по волейбол“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

};

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Единствената любов на Слави Трифонов – Мартина Огнянова се изля: Ще говоря, всяка вечер бях в сълзи
Next: Гордей се България, лъвовете ни превключиха на по-висока скорост, победиха Полша на Световното първенство

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.