Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Грета Ганчева: Емил Димитров беше голямата ми любов
  • Новини

Грета Ганчева: Емил Димитров беше голямата ми любов

Иван Димитров Пешев декември 28, 2022
grerttthaaass.jpg

„Най-голямата ми любов беше Емил Димитров“, споделя певицата и актриса Грета Ганчева, която е първата официална съпруга на естрадната легенда, който ако беше жив на 23 декември щеше да навърши 80 години.

Емил е съпруг на Грета в продължение на три години, но оставя незабравима следа в целия й живот, като тя му посвещава и книгата – “Моята любов Емил”. 

„Ех, славни млади години. Нищо не искахме от живота. Само да пеем – и пеехме, и се обичахме. Да, имаше много любов. Безскрупулна чиста любов. Бяхме млади! Не ламтяхме за власт, за вили, за самолети, За лимузини. Бяхме артисти чергари.

 

Не изпускай тези оферти:

От град на град, от държава 6 държава – пеехме и ни беше хубаво. Нищо по-силно няма от истинската песен и от истинския артист. Той се раздава за публиката, раздава се за самия себе си.

 

Ех, славни години! Почетното място в тях е за Емил Димитров. С чаша водка или без водка, по дънки или в ламе, той се раздаваше – всяка вечер подаряваше по част от себе си. Даваше всичко на историята.

Парченца от духа си, от силата си, от тялото си, от здравето си. Докато съдбата го прикова безмилостно на легло. Вече беше дал всичко. Нищо не остави за себе си“, споделя в книгата си изпълнителката на “Тумбалалайка”.

Тази песен носи най-голяма известност на Грета Ганчева. Първия куплет е написан от Емил Димитров, а останалата част от текста измисля самата тя.

Певицата разказва, че любовта между нея и Емил Димитров пламнала по време на тяхно турне в СССР. А певецът й се обяснил в любов на Червения площад в Москва.

Грета Ганчева разкрива, че след развода им двамата останали много близки и си помогали до последно. „След раздялата ни, животът ми тръгна много бурно и мъката мина. Не знам какво щеше да стане, ако бяхме останали заедно, можеше да се избием – шегувам се, а сега остана една чиста любов като цвете, иначе може би щеше да вехне, да падат листата, защото семейния живот е нещо много сложно“, казва с усмивка певицата, която е особено популярна и в Русия.

Ганчева признава, че не е ревнувала Емил Димитров от почитателки, но го ревнувала от следващата му жена Мариета. „Мариета беше много красива жена. В началото с нея се ревнувахме, но после разбрахме, че и двете обичаме Емил и дори в последните години бяхме приятелки“, споделя певицата.

 

Грета Ганчева признава, че голямата й любов към изпълнителя на „Моя страна“ я крепи и до днес. „Спомням си и последния ни разговор, когато вече си отиваше, а аз му казвах, че го обичам и че България го обича и го молех да не умира.

Тогава току-що се бях върнала от Москва, а той беше зле – в болницата и още на следващия ден вдигнах телефона да му кажа, че ще отида да го видя, но сестрата ми каза да му говоря повече, защото той не може. Говорих, говорих и накрая пак му казах:“Обичам те”. Той, както не можеше да говори, прошепна на срички: “О-би-чам -те”, изповядва се актрисата.

 

За сексуалността на естрадната легенда се носят всякакви слухове и истории.

Грета Ганчева обаче брани честта на Емил. „Гей? Аз такова нещо няма да кажа. Омъжих се за мъж и се разведох с мъж. Имала съм най-красивите мигове в живота си с него. Оттук нататък кой и какво говори, не е моя работа“, заявявала е многократно тя.

Грета Ганчева имала два пръстена от бившия си съпруг, но за съжаление и двата й били откраднати. „Единият беше като халка, въпреки че ние не сме се женили с халки, а другият беше пръстен с червен рубин – в него имаше много любов. Такива предмети, като биват откраднати от някого и енергията в тях започва да бушува и се връща върху него.

Аз разбрах коя жена го е направила, точно по това, което й се случи. Мога да споделя, че Емил имаше много скрити способности, знаеше много неща и ми е казвал: “Да знаеш, че ако някога някой посегне към този пръстен, ще му се случи нещо много лошо”. След време така и стана – на тази жена й се струпаха три неприятни неща едно след друго“, казва Грета Ганчева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В България се намира най-високата статуя на Света Богородица в света
Next: Спането с чорапи ускорява заспиването и качеството на съня

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.