Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гръм и мълнии! Страшна беда сполетя Василковски, косата му се изправи
  • Новини

Гръм и мълнии! Страшна беда сполетя Василковски, косата му се изправи

Иван Димитров Пешев юли 31, 2022
nivakvkaslvs.jpg

Ето как представиха прогнозата за времето в петък, 29 юли, водещите на Нова тв:

„Жеги и летни бури, такова време се очертава през почивните дни

Какви ще са температурите и къде има риск от градушки – Николай Василковски е с нас. Той беше преди два дни в епицентъра на мощна буря в Рила!

Василковски: „Леле, хора, какво преживях! Не е за разправяне! Ще си призная без бой. Оказах се на връх Мальовица, по време на такава гръмотевична буря, снимайки този фуниевиден облак, който мнозина объркват със смерч или торнадо.

Докато снимах този облак, той се оказа много близо до мен. Усетих как косата ми се наелектризира. 15 минути по-късно заблъскаха мълнии, а аз успях някак да се спася, но паднах и се пребих като куче!“, разказва той, пише show.blitz.bg.

През нощта срещу неделя, под влияние на преминаващ студен атмосферен фронт, на много места в Западна и Централна България ще се развиват купесто-дъждовни облаци. Очакваме на много места да паднат значителни по количества валежи, придвижени от силни пориви на вятъра. Вятърът постепенно ще се ориентира от северозапад и ще се усили, особено в Дунавската равнина и заедно с него ще нахлува по-хладен въздух. След полунощ валежите обхванали страната, постепенно ще спират, а облачността на места ще се разкъса.

Минималните температури ще се понижат и ще са между 18°С и 22°С. Най-високи очакваме да са стойностите по Черноморието и в Горнотракийската низина – до 20-22°С.

Неделният ден ще започне с разкъсана облачност, която в следобедните часове около планините и Източна България ще прерасне в купесто-дъждовна и там ще превали и прегърми, като по-интензивни ще са явленията в Южна и Източна България. Почти без валежи ще се задържи над крайните западни и северозападни райони от страната.

Максималните температури ще се понижат и ще са между 28°С в западните райони и 32-34°С в останалата част от страната.

Времето по Черноморието

През нощта край морето ще има разкъсана облачност, а през деня тя ще е променлива. Следобед по Черноморието ще се развива купесто-дъждовна облачност. Очакваме валежи и гръмотевици. Вятърът ще се ориентира от северозапад, ще се усили и ще е предимно умерен. Максимални температури: 27-30°. Температурата на морската вода – 24-26°.

Времето в София

През нощта срещу неделя облачността от запад ще се вплътнява и на много места до полунощ ще паднат значителни валежи. След полунощ облачността постепенно ще се разкъсва, но ще остане хладно. Минималната температура ще бъде 18°С. През деня ще има разкъсана купеста облачност и след обяд се очакват валежи и гръмотевици. Вятърът ще се ориентира от северозапад, ще се усили и ще е предимно умерен. Максималните температури в столицата ще са между 28°С и 29°С.

Времето в планините

Няма да е подходящо за туризъм! Остава хладно, а следобед – и с валежи.

Денят ще започне с разкъсана облачност, която след обяд ще премине в купесто-дъждовна и на места ще превали и прегърми. Валежите над 1300-1500 метра ще са съпроводени и от суграшица. Ще духа умерен до силен северозападен вятър и още ще застудява. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 23°, на 2000 метра – около 15°.

Времето на Балканите

До обяд времето ще е предимно слънчево и топло. Следобед, поради приближаващо атмосферно смущение, на много места ще паднат значителни по количества валежи.

 

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Той поръча на съпругата си да го погребе с всичките му пари: На погребението тя смая всички с решението си
Next: Хубавата новина на Ердоган, засягаща българите, тръгнали към Турция, вече е факт

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.