Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Йорданова загина опитвайки се да спаси животни от водния потоп, вижте какво ще направят
  • Новини

Д-р Йорданова загина опитвайки се да спаси животни от водния потоп, вижте какво ще направят

Иван Димитров Пешев септември 9, 2023
dqwrqwrsgsdg.png

След трагичния инцидент дойде предложение, което едва ли ще бъде отказано, предвид посланието, което ще носи.

Една от улиците в Царево да бъде наречена на ветеринарната лекарка д-р Даниела Йорданова, която загина заедно със своята майка.

Много хора споделиха след трагичната загуба, че доктор Йорданова е помогнала на техните домашни любимци и винаги е подхождала с разбирателство, отговорност и любов към работата си. Описаха я като благороден, добър, слънчев човек.

Трагедията е наистина огромна!

Тази идея ще бъде предложена от кмета на Царево, Георги Ляпчев, на следващата сесия на Общинския съвет. Идеята възникна от социалните мрежи.

На 5 септември в резултат на тежките наводнения в Южното Черноморие загинаха четирима души, включително двама мъже, д-р Йорданова и нейната майка, съдия Мария Москова. Тялото на ветеринарната лекарка беше открито последно на 6 септември след цял ден търсене с дронове, алпинисти и водолази.

Даниела Йорданова и нейната майка се върнаха, за да спасят животните, оставени за лечение във ветеринарния кабинет на доктор Йорданова, и бяха застигнати от водната стихия, докато се опитваха да се евакуират с помощта на джип.

По всяка вероятност улицата ще се намира в района на кабинета на докторката, тъй като улиците там все още нямат имена.

Хората в Царево продължават да почистват своите домове след водния потоп, който се изсипа, надяват се на помощ от държавата.

Днес се провежда поклонение пред жертвите в Царево, а на 08.09 бе обявен национален траур в страната. Съболезнования на близките на загиналите. Нека душите им почиват в мир!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Божков дава извънредна пресконференция от дома си, разкрива страшни неща
Next: Слави с апокалиптична прогноза за скок на цените, поиска оставката на кабинета

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.