Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Д-р Неделя Щонова: Вода, мед и банани правят щит на белите дробове
  • Новини

Д-р Неделя Щонова: Вода, мед и банани правят щит на белите дробове

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2022
shtastnasnasvas.png

Д-р Неделя Щонова е не само сред най-известните ни лекари, но помага сърдечно на хората и чрез тв ефира, видя 365novini.

Нашумялата покрай „Преди обед“ чаровна докторка често споделя опита си с природната медицина, доверявайки редица целебни рецепти за различни заболявания. Една от тях е тази за пречистване на белите дробове.

Напоследък темите за мръсния въздух, който дишат милиони българи в големите градове, завладяха обществото, особено заради паниката около коронавируса и другите сезонни зарази, които ни дебнат навсякъде. Уредите за следене на замърсяването на въздуха и нивото на фините прахови частици, особено през зимните месеци, отчитат в пъти превишение на допустимите норми. Как да се опазим?

Д-р Щонова споделя, че с рецептата, за която ни трябват само три компонента – вода, мед и банани, можем да държим далеч от себе си коварните вируси, както и белодробните усложнения като бронхита. Освен това по този начин се отстранява кашлицата, а болките в гърлото изчезват.

Не изпускай тези оферти:

Първото, което трябва да направим, е да поставим на огъня 400 мл вода, която да заври. След като достигне необходимата температура, водата се сваля от котлона и в нея се пускат два средно узрели банана.

Те се разпознават по това, че имат черни точици по кората. Бананите трябва да бъдат предварително нарязани на парченца. От високата температура на водата те започват да се топят. За да спомогнем този процес, е добре да бъркаме и ръчно.

Накрая към тях се сипват 2 супени лъжици мед. Пак се бърка усилено, за да се постигне хомогенна смес.

Полученото природно лекарство се консумира топло, но не и горещо. То се приема цялото наведнъж. Трябва да се взема преди първото хранене за деня.

Тази рецепта е изпробвана от д-р Неделя Щонова. За нея тя споделя, че спомага премахването на храчките от белите дробове, кара излишната слуз да бъде изхвърлена, облекчава и самото гърло, като спира болките и кашлицата.

Разбира се, природният лек може да бъде използван и без някакви видими проблеми с белите дробове, а просто за профилактично пречистване. Това важи особено силно за пушачите.

Също така сместа може да се приема не само от хора с бронхит, но и от тези, които страдат от астма. Няма някакво ограничение във времетраенето на лечението. Обикновено то продължава до пълното облекчение на пациента.

Популярната водеща на предаването „Духът на здравето“ д-р Неделя Щонова отговори на често задаван й въпрос.

„Духът на здравето“ – рубриката на Неделя Щонова, която от 7 години е част от магазинното-информационното предаване „Преди обед“ по bTV, стана самостоятелно предаване.

Покрай старта на предаването се правят доста интервюта и днес за пореден път, колега на Неделя Щонова я попитал: „Как Вие самата се поддържате в тази перфектна форма? Как се грижите за душата и ума си?“. Ето и как му е отговорила водещата:

„Ами как?… – казах. – Задвам си въпрос – кое е онова нещо, което ме кара да се чувствам жива? И след като си отговоря – излизам, отивам и го правя. Защото мисля, че светът се нуждае от хора, които живеят истински, живо, които се вълнуват от истинските неща и имат съхранен усет към ВЯРНОТО! Тоест, според мен като първо, за да бъдеш във форма, трябва да минаваш през живота с виталност, жажда за смисъл и съхранен ЖИВ усет към ВЯРНОТО.

Така че… притихни в себе си, чуй шепота на душата си, почувствай дълбоко в себе кое е онова нещо, което те кара да се чувстваш ЖИВ. И излез. Отиди там навън и го напарви. Сега. Днес. Не утре. Или остани у дома. При душата си. Преоткрий смисъла. Влюбването. Обичането. Израстването. Има огромна разлика между “съществуване” “и живот”.

Направи така, че да се почувстваш жив. Животът е Любов. И е прекрасен. Дори, ако навът е есен. Човек винаги може да отглежда в душата си пролет. Това е да си във форма, според мен – да отглеждаш лотос в душата си всеки ден. Това е първото и най-важно.“, пише в профила си д-р Щонова.

А относно обиколката на талията – тя е следствие от първото, категорична е водещата.

„Обиколката на талията… е аргумент от втори порядък… не е тя най-важното нещо на света… тя е следствие от първото – от храмонията в лотоса на душата ти…“, написа още тя.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Киприяновата молитва развали магия на Борисов
Next: Майчините думи са най-мощният амулет-Само се моля Господ да пази децата ми-Мощна молитва, която закриля

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.